Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа доклади от ежегодната 24-та научна конференция "Кюстендилски четения" на тема "Памет и забрава в историята", проведена на 1 - 3 юни 2018 г. в сградата на Регионалния исторически музей "Акад. Йордан Иванов" - Кюстендил. ... |
|
|
"Уважаеми читателю,
Г. С. Раковски издава списанието "Българска Старина" за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било.
Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са:
Основни начала на българската най-стара повестност.
Българското старонародно вероизповедание.
За древността на българския език.
Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав ... |
|
|
Откакто свят светува има скрити неща, има и хора, които да ги разкриват. С реалистична преценка към всичко, което е ставало авторът споделя екстремните вълнения и ситуации, болките и радостите на човека на разузнавателното поприще, който е реално видим, но всъщност е сянка - сянка на себе си, сянка на времето, сянка на необходимото. Написаното от Павлин Павлов за времената и нравите преди и след глобалните събития е силно вълнуващо, оригинално, неподражаемо и значимо. Значимо и заради духа на човека, изпълняващ задачи, от които зависят съдби, и заради разбирането, че крайностите са вредни на всички.
Поле на действие - ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това!
... |
|
|
"Да губим близки, знаеш го добре,
това е общо - всичко живо мре.
"Хамлет", ШекспирОт зората на цивилизацията хората приемат смъртта по различни начини и създават уникални ритуали за подготовката на тленните останки и за дългия път на душата към безкрая. Някои древни народи изпращат близките си скромно, без излишни церемонии. Други организират паради или гладиаторски игри. Едни отбелязват гроба с кръст или с каменна плоча, втори издигат грандиозни архитектурни и скулптурни ансамбли. Трети окичват мястото с карикатура на покойника или епитафия за преходността на живота, а в Далечния изток пък съграждат за ... |
|
|
Книга 1: Исторически бележки. ... "Краеведската литература е специфична тематика, групираща на местно ниво исторически сведения, археология, родоизследователска дейност, топонимия, демография на населението, фолклор и всичко останало, свързано с дадено селище и околните села, останало като спомен от старите хора и от запазени писмени документи. В случая настоящият труд е най-мащабният по рода си ръкопис в България издаван до момента, описващ историята и околностите на село Гèрдима (днес с. Нова Надежда), Хасковско. Ръкописът с общ обем повече от 3000 страници е отнел енергията на целия човешки живот на Петко ... |
|
|
"Официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална норма на българския език. В подкрепа на това становище могат да се приведат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на автентични свидетелства и на резултатите от многобройни научни изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени."
Из книгата ... |
|
|
"Алманах. История на българщината" или алманахът на "Фермата", представя историята на България така, както не сте я виждали до момента. Той е изчерпателен и безценен за всеки, който иска да пътува назад във времето с желанието да разбере защо и как стигнахме до мястото, където сме днес. Автори на Алманаха са проф. Пламен Павлов и проф. Милко Палангурски, членове на сдружение "Българска история".
Древна история, история на Първата българска държава, годините на Османското иго, следосвобожденска история, българска литература - това са само малка част от темите, засегнати в емблематичния за & ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход".
Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа ... |
|
|
Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки.
"Моята ... |
