Аз участвах в тази война

Чечения 1995 г. Военната специалност на Миронов е свързочник. В Грозни му се налага да изпълнява съвсем други задължения. Писането на книгата започва през 1998 година. По тази причина текстът изобилства от грешки и неточности относно тактико-техническите характеристики на въоръжението и бронетехниката. Всички фамилии са променени, съзнателно е променена и географската и времевата връзка между описваните събития. Книгата не бива да се използва в качеството й на детайлен отчет за щурмуването на града.

Вячеслав Миронов е роден през 1966 г. в град Кемерово в семейството на потомствени военнослужещи. Следва в Марийския политехнически институт и завършва Кемеровското военнокомандно училище със специалност свързочник. Служил е в Кишинев, Кемерово, Новосибирск, а днес служи в Красноярск, но не в системата на армията. Изпълнявал е различни длъжности по време на командировките си в Баку, Цхинвали, Кутаиси, Приднестровието, Чечения. Раняван е два пъти, получавал е безброй контузии. Награден е с Орден за храброст. Женен е и има син.. От 2003 г. е е подполковник в полицията. Завършил е задочно Сибирския юридически факултет.

"Дори и на най-върлия си враг няма да го пожелая. По-добре да се давя в атака, да стрелям с родния АК напосоки, отколкото в землянката да пиша тези страшни хартийки. За какво са всичките тия войни? Макар че, честно казано, никой от нас досега така и не е разбрал както става и е ставало тук. Целта е една - да оцелееш и да изпълниш задачата, като опазиш максимално хората. Ако не я изпълниш, ще пратят други, които, може би заради твоя непрофесионализъм, страхливост, желание да се върнеш вкъщи, ще падат под картечно-автоматния огън, разкъсани от гранати, от мини, ще паднат в плен. И всичко заради теб. Кофти ли ти е от такава отговорност? И на мен."