Хилядолетната лъжа

+ Подарък: Филма "Лъжата на Хеопс" на DVD. От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от седемте чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и загадъчност и много хора като Щефан Ердман и Ян ван Хелсинг са влизали в Голямата пирамида, където са прекарвали някоя и друга нощ и могат да разкажат за уникални преживявания, видения и още куп странни неща. Как това се вписва в общоприетата теория, че Голямата пирамида е била гробница? Или може би е била място за посвещаване, както твърдят някои езотерици? В кое от тези твърдения има някаква истина и доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е била нещо съвсем различно?

Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото Гиза, се вълнува основно от няколко въпроса: Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със зид воден басейн? Защо в различни камери на Голямата пирамида могат да се открият линии на нивото на водата? Защо пирамидата няма вход? Как в нея е попаднала тиня от река Нил? Защо в т.нар. "шахта на Гантенбринк" има медни електроди? Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните канали и скритите камери - да бъдат пазени в тайна? Какво се крие зад удължените назад черепи на намерените мумии? Защо някои фараони са били руси?

От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян научават за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля съвсем нова и неочаквана светлина върху смисъла и предназначението на Голямата пирамида.

В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и доказателствата от необичайното си научно изследване, проведено благодарение на съвременната наука, която го прави възможно.

Скандален и мистериозен - това са двете думи, които описват най-точно световноизвестния немски автор Ян ван Хелсинг. Всъщност това не е истинското му име, а само псевдоним. Роден през 1967 г. в заможно семейство, Хелсинг се появява на бял свят с името Ян Удо Ходи. Избира псевдонима ван Хелсинг на 14-годишна възраст, след като прочита романа "Дракула" на Брам Стокър. Но нестандартният избор на Ян не предизвиква отрицание в семейството. А причината може би се състои в това, че през годините майка му твърди, че е ясновидка, а баща му става автор на три книги, свързани с гностицизма и езотериката.

Очевидно различността и нетрадиционният поглед повлияват донякъде и на Хелсинг. Но преди да си проличат в книгите му, се появяват в характера му. Ян преминава успешно различните степени на обучение в училища от различни градове - започва от Баментал (близо до Хайделберг, Германия), а след това учи в Кеймбридж (Великобритания) и Мюнхен (Германия). В края на 80-те завършва и вместо да се установи като много от приятелите си, Хелсинг решава да пътува надлъж и нашир по различни кътчета от нашата планета. Всъщност и до днес той продължава да пътешества по света. Първоначалните пътувания обаче се оказват ключови за живота му - за няколко години той се среща с духовници, хора от тайни служби, представители на масонски ложи, гадатели и медиуми. В тези срещи Хелсинг осъществява изключителен обмен на знания, а те стават и причина за появата на първата му книга - Властта на тайните общества през 20-ти век", публикувана през март 1994 г. След няколко месеца тя става бестселър, а година по-късно Хелсинг пише и втора част. За кратко време първите две книги на автора успяват да му донесат известност, успехи, но и сериозни проблеми с властите в Германия. През 1995 г. книгите на Хелсинг са конфискувани и започва да се разпространява новината, че са напълно забранени. Днес за случая авторът разказва:

""Не бяха забранени, а конфискувани по подозрение за подбуждане на народа. Отне около две години на властите, за да стигнат до извода, че съдържанието на книгите е "опасно", че подбужда и пробужда. Книгите се продаваха и изведнъж на някой му хрумна, че не са безопасни и трябва разпространението им да бъде спряно. Иззеха ги. А следствието за тях продължи 10 години без да ми бъде издадена присъда".

И наистина. След 10 години производството по конфискация е прекратено. През пролетта на 2006 г. конфискуваните книги са върнати на издателството. Но през цялото време, докато първите му две книги са "под ключ" като затворници, Ян ван Хелсинг не спира да пише нови. Само година след процеса на конфискация Ян добавя ново попълнение в своята библиография - книгата "Третата световна война". Хелзинг я пише заедно с приятеля си гадател на име Франц фон Щайн, като основният акцент на страниците са предсказанията и тълкуванията на различни медиуми за апокалиптичното развитие на света. Освен като участник в изданието обаче, Франц фон Щайн остава запомнен и като гадател, предсказал първите две световни войни, а и много подробности около предстояща Трета световна война. По-късно мнозина започват да говорят как книгата за очакваната трета война успява да прогнозира атаката срещу Световния търговски център, убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич, войната в Ирак, германската икономическа криза и съдбата на тези, които Хелсинг в първите си две книги описва като "илюминати". На следващата година авторът мистик и пътешественик представя и още теми: издава книгата "Начинанието Алдебаран", в която акцентира върху разкриването на мистериозните тайни оръжия на нацистите и контактите с извънземни в Германия.

С течение на времето творбите на Хелсинг успяват да обхванат много различни теми: от Нострадамус и прераждането до световното господство на масоните, оцеляването на Хитлер в Антарктида след Втората световна война и убийството на Джон Ф. Кенеди. Голямата част от книгите на писателя, като "Децата на новото хилядолетие", не са свързани с конспиративни теории и политика, а се занимават изключително и само с мистериозни теми. В тези книги се задават много въпроси и се търсят обяснения на много нерешени проблеми от миналото и настоящето. А в историята има много въпроси, които са останали без отговор и хората биха се радвали ако намерят правдоподобно обяснение. Може би точно това е и "тайната", която прави книгите на Ян ван Хелсинг толкова завладяващи за множество читатели по света.

През годините обаче Хелсинг съвсем не изоставя конспиративните теории и в това се убеждават всички, след като през 2004 писателят издава "Не пипай тази книга" и на страниците отново се завръща към темата за илюминатите. Всъщност през годините става ясно, че относно тази тематика в много от книгите, един от основните източници на Ян ван Хелсинг е "Протоколът на старейшините на Сион" - документ, описващ еврейски план за глобално господство. Самият ван Хелсинг вярва, че фамилията Ротшийлд (еврейски банкери, опериращи в Европа и до днес) оглавяват еврейската конспирация за управление на света. Ян асоциира с тях мистериозен заговор, наречен "Илюминати", който планира Нов Световен ред. Това мнение става и основна причина за много от проблемите, предизвикани от написаното от автора. Точно заради подстрекаване към антисемитска омраза, книгите му са били забранявани в Германия, Франция и Швейцария. И въпреки че Хелсинг и неговите последователи твърдят, че те не са антисемитски настроени, а по-скоро говорят срещу мощните еврейски интереси във висшите етажи на политиката и финансите, не минава и ден, в който да няма предупреждение колко опасни са авторът и неговите творби.

Въпреки пречките по пътя си, Ян ван Хелсинг продължава да пише. Днес има своя издателска къща, кръстена на първия му син Амадеус. Освен това, Хелсинг продуцира филми и пътува постоянно по света. Що се отнася до творчеството в неговата библиография, мнозина го определят като литература, фокусирана върху мистицизма и теориите на конспирацията. Е, през годините наистина книгите на писателя стават ярки емблеми за конспиративната литературата. Но ако попитате Хелсинг, той би казал, че забраняването на неговите книги може би е част от по-голяма конспирация.