Сто защо

Сто защо Джани Родари Времетраене: 1:13 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече.

Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година.

Книжката е част от поредицата Детска класика на издателство Пан.

– Добър ден, господин Домат – каза Лукчо и се поклони.
Внимавай, Лукчо! Уви! Този хубав поклон приближи главата му на нужното разстояние: на Домат остана само да протегне ръка и нашият герой бе хванат за косите както в деня на своето пристигане в селото. Домат беше толкова разгневен, че в момента забрави какво бе станало тогава, когато дърпаше тези коси. Той ги опна с всички сили и историята се повтори: един кичур остана в ръката му и веднага Домат почувствува щипене в очите. От клепачите му закапаха сълзи като орехи и зачукаха по пода: так... так... Този път обаче Домат не плачеше само от косите на Лукчо, плачеше и от яд, защото беше разбрал всичко.

– Това е краят! Това е краят! – мислеше горчиво управителят, давейки се в собствените си сълзи.
Ние бихме го оставили да се удави на драго сърце, но великодушният Лукчо го спаси. Така Домат можа да избяга надолу по стълбите на кулата и да се заключи, плачейки, в стаята си...
Сега нашата история е напълно завършена. Наистина по света има още доста замъци и доста други негодници, но един по един всички те ще си отидат и в техните паркове ще заиграят децата. И нека бъде тъй, ние нямаме нищо против, нали?

Така завършват приключенията на Лукчо - героят в едноименния приказен роман на Джани Родари, донесъл световна известност на автора. Но въпреки че историята е разказана под формата на приказка, а Родари е определян като писател на книги за деца, "Приключенията на Лукчо" завладява и малки, и големи читатели по света. В основна причина за това се превръщат общовалидните мъдрости, които звучат като приказка, но носят съвсем реални послания за живота на хората. Много умело Джани Родари показва проблемите в човешкото общество, независимо в кое време и в коя страна живее то. Социалното неравенство, властта на парите и титлите, алчността - все отрицателни черти, които съществуват и в днешния свят. Но в приказната история на писателя, няма и помен от тях, когато доброто побеждава накрая и старият ред рухва на мига. Разкривайки пред децата с "вълшебни" щрихи неподозираната страна, която ги заобикаля, Джани Родари показва, че има противоречия, несправедливост и много тъжни неща, но хората могат да се преборят с тях, защото на този свят има честност и доброта. Според Родари такива ценности трябва да притежават хората. Самият той се стреми да си припомня това и още преди да започне да пише често в живота си се бори за справедливостта и възпитаването на доброта.

Роден на 22 ноември 1920 г. в малкото италианско градче Оменя край Новара, Родари получава учителска диплома и едва на 17 години започва да преподава. Първо италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става и начален учител. Бързо се превръща в любимец на децата, защото с любов и вдъхновение им разкрива света на изкуството. Към него той има увлечение още от дете. Силно пристрастен към музиката, като малък взима уроци по цигулка, а вечер прекарва дълги часове над книгите. Оказва се, че богатото му въображение, изградено от любовта към историите, прави учебните часове на учителят Родари интересни и нестандартни. Увлечението по литературата става причина и за желанието Джани да се запише във Филологическия факултет на Университета в Милано. През 1939 г. той постига тази мечта, но светът се намира в навечерието на Втората световна война и момчето не се задържа дълго в университета. Още в началото на войната, заради недоброто си здраве, той е освободен от военна служба. Започва работа в местната администрация и става член на управляващата по онова време в Италия фашистка партия на Мусолини. Именно войната обаче се превръща в основна причина Родари активно да започне да се бори за справедливостта. Двама негови приятели загиват, а брат му е изпратен в концлагер от режима. Така Джани Родари се обръща срещу фашисткия режим и се включва в Съпротивата.

През 1944 г. вече е член на Италианската комунистическа партия, а след войната започва работа като журналист в комунистическия вестник "Унита". Успоредно с това започва да пише и книги за деца, воден от желанието чрез приказна история да им разкрие важните неща от света на големите. Няколко години след това Родари става главен редактор на ново седмично детско издание, наречено "Пионер". Разбира се, стремежът да покаже реалността чрез детски приказки не остава на заден план и през 1951 г. е публикувана стихосбирката му "Книжка със смешни стихотворения". Веднага след това е издадена и знаменитата му история "Приключенията на Лукчо". Книгата бързо донася световна известност на писателя и безспорно убеждава хората по света, че приказките не са само за деца. Романът е изпълнен с безброй комични, но и много драматични ситуации, чрез които Родари отразява действителността. Главен герой в историята е едно дребно лукче, чийто баща е вкаран в затвора. Заедно с приятелите си - зеленчуците, Лукчо се бори срещу властта на плодовете, които управляват Градината. Борбата продължава, докато един ден справедливостта успява да преодолее всички трудности и доброто побеждава. Майсторският начин за отразяване на актуалните проблеми в обществеността, засилването на образа им с щрихи на фантазия и въображение и победата на чистата доброта, мечтана от мнозина - благодарение на всичко това романът се сдобива с успех от световно измерение. Още през 1953 г., две години след публикуването си, книгата вече е издадена и на български език. През същата година всички разбират новината, че Джани Родари се е оженил. Писателят сключва брак с Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря - Паола.

С радостите в семейството в живота на Родари стартира и период на усилена работа върху писането на истории. На пръв поглед за деца, но както мнозина вече са се убедили, изобщо не е така. Значително място в творчеството си Джани Родари започва да отделя и на темата за труда. Хората с различни професии - рибар, пожарникар, миньори, които са положителните герои предимно на неговата поезия, учат малките читатели на искрена обич и уважение на труда. Сред увлекателните, изпълнени с въображение и хумор, но и спечелили отново голяма популярност, са кратките приказки от сборника "Приказки по телефона". Разбира се, с подобна всеотдайност към литературата, не закъснява и признанието. Концентрацията изцяло в областта на детската литература и майсторското разказвачество на истории донасят престижната награда "Ханс Кристиян Андерсен", връчена на автора през 1970 г.
Само 10 години след получаването на изключително важното признание за всеки детски автор на света, за съжаление тежка болест поваля Джани Родари. Въпреки оперативната намеса на медицински лица, писателят умира. Светът губи един от най-добрите си писатели, но след себе си той оставя ярки емблеми в световната литература, които ще се предават от поколения на поколения. Ще преминат отвъд хода на времето и у всеки читател ще оставят частица доброта произведенията като "Приключенията на Лукчо"., "Джелсомино в страната на лъжците", "Приказки по телефона", "Продавач на надежда", "Животни без зоопарк", "Подвижният тротоар", "Синята стрела" и много други приказни разкази на автора. Но Джани Родари завещава на поколенията не само своите безсмъртни творби. С книгите си успява да накара децата да четат, да мислят, да могат правилно да преценяват света.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu

Защо големите са винаги прави?
Защо луната не пада?
Защо магарето реве?
Защо, когато изляза нощем, луната ме преследва?
Защо пее петелът?
Защо подковата носи късмет?
Защо колата се движи?
Защо морето е солено?
Защо, когато спя, сънувам?
Защо папагалът говори?
Защо котките виждат в мрака?
Крокодилски сълзи
Защо рибите не се давят?
Лястовиците и дърветата
Защо се раждаме?
Защо се появява дъга след дъжд?
Защо учените искат да отидат на Луната?
Защо охлювът се прибира в черупката си, като му пипнеш рогцата?
Защо в някои страни не използват столове?
Защо небето е синьо?
Защо растенията растат?
Защо се сърдиш на поговорките?
Защо Италия се казва Италия?
Защо трябва да се учи?
Защо пада нощта?
Защо аз съм аз?
Защо царете са царе?
Защо къртиците са слепи?
Защо се казва Все едно да миеш главата на магаре?
Защо северняците наричат южняците селяци?
Защо ядем?
Защо моят татко никога не печели от лотарията?
Кое е първо: яйцето или кокошката?
Защо кибритената клечка пламва?
Защо луната понякога е кръгла, а понякога не е?
Защо хората не се разбират?
Защо водата е безцветна?
Защо, като отвием крушката, тя угасва?
Защо, когато мине автомобил, листата литват от земята и кръжат след него?
Защо суровите дърва не горят?
Защо котката мрази мишката?
Защо на полюсите е все студено?
Защо самолетите се задържат във въздуха?
Защо, когато съм във влака, дърветата се движат?
Защо китовете не живеят в нашите морета?
Защо трябва да си лъскаме обувките?
Защо някъде в Африка все още има хора, които носят халки на носовете си?
Защо сънуваме?
Защо гумите на автомобила са надути с въздух?
Защо вместо всички трудни езици не ни учат на есперанто?
Защо Пинокио винаги лъже?
Защо киното говори?
Защо моето име Аврора няма имен ден?
Защо Исландия се нарича земя на огън и лед?
Защо в Африка е винаги горещо?
Защо златото е толкова ценно?
Защо синът ми рисува ръцете с повече пръсти от необходимото?
Защо колелото върви напред?
Защо в Ню Йорк строят небостъргачи?
Защо снегът е бял?
Защо хората следват модата?
Защо виждаме звезди, които падат и угасват?
Защо хората имат различен цвят на кожата?
Защо татко ми обещава играчки, ако е вярно, че има малко пари?
Защо се казва далече от очите, далече от сърцето?
Защо тази година има един ден в повече спрямо предходните три?
Защо вали?
Защо не ми напишеш стихотворение за Коледа?
Защо автомобилите имат нужда от бензин, за да се движат?
Защо водата в реките е мътна?
Защо не трябва да се пътува във вторник или петък?
Защо образите в киното се движат?
Защо, когато режем лук, ни люти на очите?
Защо се казва ахилесова пета?
Защо охлювът никога не излиза от къщата си?
Защо в Италия има много диалекти?
Защо не усещаме Земята да се върти?
Защо олимпийските игри се наричат така?
Защо, когато пее, петелът си затваря очите?
Защо майка ми трябва да ходи на работа всеки ден, вместо да остане вкъщи?
Защо в Рим карнавалът свършва преди този в Милано?
Защо иглата боде?
Защо цветята миришат така хубаво?
Защо не трябва да шепнем на ухо?
Защо в училище ни дават само трудни задачи? Искам да порасна...
Защо не напишеш стихотворение само за мен? Казвам се Енца...
Защо в църква жените си слагат забрадка, а мъжете свалят шапка?
Защо часовникът има само 12 часа вместо 24?
Защо лекарите ни карат да казваме тридесет и три?
Защо говорим?
Защо грамофонната плоча свири?
Защо имаме ден и нощ?
Защо имената ги избират родителите, а не децата?
Защо цветнокожите в някои държави са малтретирани?
Защо слонът има хобот?
Защо в телевизионните състезания не могат да участват деца?
Защо копривата пари?
Защо панталоните се наричат така?
Защо колелата на велосипеда имат толкова много спици?
Защо температурата се измерва с термометър?
защо столовете имат четири крака?
Защо лимонът е кисел?
Защо косата расте?
Защо киното се казва така? Можеха да го нарекат движещо се фото
Защо всяка държава има свое знаме?
Защо вече няма пирати както едно време?
Защо някои змии са отровни?
Защо Ферагосто носи това име?
какво представлява кленът?
Искам да знам какво е щастието и дали можем да сме щастливи цял живот
Защо нещо, което не е истина, се нарича лъжа?
Защо не напишеш песничка за италианската азбука?
Защо хората пушат?
Защо се дават имена на цветята?
Защо се дават имена на звездите?
Защо не ми напишеш поема да я уча през ваканцията?
Защо едно римско ястие се нарича Скача в устата?
Мога ли да стана телевизионен журналист?
Как се казва: една Милеченто или един Милеченто?
Защо се казва глупав като гъска?
Защо цигулката има четири струни, а китарата повече?
Защо в Южна Италия уважителното обръщение е дон?
Защо не ми измислиш стихотворение за светулките?
Харесват ни твоите нови поговорки. Защо не напишеш още?
Защо всеки нещо иска?
Защо преди игра казваме тези глупави думи: Онче-бонче, счупено пиронче?
Защо морската вода е по-топла вечер, отколкото през деня?
Защо тялото на русалките е наполовина човешко, наполовина рибешко?
Защо печатането не е било измислено по-рано, например от римляните?
Защо от страх се пребледнява?
Защо не трябва да капризничим?
Защо се казва главата на пирона?
Защо се смеем?
Защо не говориш вече за поговорки? Искам някоя нова, за да се посмеем
Ще ми помогнеш ли?
Защо не повториш упражнението с чудноватите песнички?
Какво означава самонадеян?
Защо свършва лятото?
Защо не ми разкажеш приказка?
Защо не измислиш още чудновати стихчета, които са безсмислени, но забавни?
Защо пишеш винаги истории в рими?
Хареса ми историята с пиленцето. Защо не напиши още една като нея?
Защо паяците носят късмет?
Вярно ли е, че едно индианско племе се е разбунтувало срещу белите?
Кой е измислил моцарелата?