Комедии

"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с което разполагаме, личат безспорни обективни предпоставки за появата на поета.

Така, безспорно е, че творческият интерес към смешното е налице още в зората на дръзката поезия. Омир познава литературния комизъм. Неговата Одисея е лоно, е което се развива зародишът на комедията. При това онзи древен човек, когото дори самата древност е назовавала древен, е създавал бе сами комизъм с подчинена роля, какъвто е комизмът в героическата поема. Усетът му за смешното го води до пародията на сериозния епос, до поемата за Войната на жабите и мишките. Но последната не е единствената смешна творба на гръцката древност: Аристотел приписва на Омир присмехулната поема Маргит, повествувание на глупака, който знаел много неща, но не така, както трябва."
Из книгата