Божествена комедия

Божествена комедия Данте Алигиери Времетраене: 1:06 мин. Илиада Омир Времетраене: 1:06 мин. Одисея Омир Времетраене: 0:59 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

"През мен в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.

Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.

Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете."

Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси. Безспорно АД, която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. Той прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността. В това отношение Данте спокойно може да се определи като един от първите възрожденски творци в Средновековна Европа.

Данте пише Комедията на своя местен диалект. Създавайки поема с епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект като стандарт за италианския език.

"Да четеш Данте, е една длъжност; да го прочетеш втори път е една нужда; да проникнеш в него, е признак на величие."
Николо Томазео

Данте Алигиери е средновековен италиански поет, писател, философ, теолог и политически мислител, автор на прочутото произведение "Божествена комедия". Творбата се счита за връхна точка в развитието на средновековната литература и е основополагаща за развитието на съвременния италиански език, поради което Алигери е наричан "баща на италианския език".

Данте Алигиери е роден през 1265 година във Флоренция в изтъкнато и заможно семейство. Не е известно къде е учил бъдещият поет, но самият той е на мнение, че образованието, което има не е достатъчно. Поради тази причина той посвещава много време на самостоятелна подготовка, като набляга на изучаването на чужди езици и творчеството на античните поети, сред които има предпочитания към Вергилий, когото приема за свой учител. Когато Алигиери е деветгодишен (1274 г.) се случва събитие, което се превръща в знаково както за живота му, така и за творчеството му. Той се влюбва в дъщерята на съседа - Беатриче Портинари. Десет години по-късно, вече като омъжена жена, тя се превръща за Данте в онази прекрасна Беатриче, чийто образ осветява целия му живот и поезията му. Книгата "Нов живот" (1292 г.), в която Данте под формата на стихове разказва за любовта си към тази млада жена, отишла си от този свят преждевременно през 1290 година, се счита за първата автобиография в световната литература. Тя придава известност на автора, въпреки че това не се явява първият му литературен опит - той започва да пише още в началото на 80^-те. В последствие първият биограф на Алигери - Джовани Бокачо описва първата среща на Данте с Беатриче в творбата си "Житие на Данте". Смъртта на любимата жена кара Алигиери да намери утеха в науката. Той започва да изучава философия, астрономия и богословие и се превръща в един от най-образованите хора на своето време, като знанието му не се разпростира извън рамките на средновековната традиция, която е основана върху теологията.

Около 1295-1296 година Данте започва да води обществен политически живот, дори участва в работата на градския съвет. През 1300 година той е избран за член на колегията на шестте приори, която е управлявала Флоренция. През 1298 година той се жени за Джема Донати, която остава негова съпруга до края на живота си, въпреки това ролята, която Данте ѝ отрежда в живота си е много малка. Активната политическа дейност е причината за изгнанието на Данте Алигиери от Флоренция, където той не се връща повече до края на живота си. Докато е в изгнание той написва философските и политически трактати ''Пир'' и ''За народното красноречие''. След като е принуден да напусне Флренция писателят пътува из Италия и Франция, като през този период се занимава с активна обществена дейност - чете лекции и участва в различни дебати. Най-известната творба в биографията на Данте е "Божествена комедия" (съдържа 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай"), която той започва да пише през 1306 година и завършва малко преди края на живота си. В нея авторът описва пътуването си през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче. Адът е е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси. Безспорно "Ад", която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. Той прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността.

Данте се надява, че благодарение на "Божествена комедия" ще се прочуе и ще се върне у дома с почести, но надеждите му не се сбъдват. При връщането си от Венеция той се разболява от малария и на 14 септември 1321 година умира. Погребан е в църквата "Сан Пиетро Маджоре".

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Предговор
Ад

• Мрачният лес. Спасителният хълм. Трите звяра. Срещата с Вергилий
• Съмненията на Данте. Насърчението на Вергилий
• Вратата на ада. Преддверието. Река Ахерон. Харон
• Първи кръг. Непокръстените. Древните мъдреци
• Втори кръг. Минос. Сластолюбците. Франчю
• Трети кръг. Лакомниците. Цербер. Чако. Разговорът на Данте с Вергилий за бъдещия живот след Страшния съд
• Четвърти кръг. Плутос. Разсипниците и скъперниците. Вергилий за съдбата
• Пети кръг. Стикс. Гневливците
• Флегий. Филип. Ардженти. Град Дите. Демоните
• Вергилий за първото си влизане в ада. Трите Фурии. Небесният пратеник
• Шести кръг. Еретиците и безверниците в адския град
• Фарината дели Уберти. Кавалканте Кавалканти
• Папа Анастасий. Насилниците
• Минотавърът
• Седми кръг. Първи дял от седми кръг. Кентаврите
• Втори дял от седми кръг. Самоубийците. Прахосниците
• Трети дял от седми кръг. Провинилите се спрямо Всевишния и естеството
• Брунето Латини
• Река Флегетон. Содомитите. Разговорът между тях и Данте за Флоренция
• Герион. Лихварите
• Осми кръг. Първи и втори овраг от осми кръг. Сводниците и съблазнителите.
• Трети овраг: симонистите. Николай III
• Четвърти овраг: гадателите
• Пети овраг: търгуващите с обществените служби
• Търгуващите с благоволението и правосъдието на княжеските дворове. Свадата между двата дявола
• Шести овраг: лицемерите. Каталано и Лодеринго от Болоня
• Седми овраг: крадците на свещени вещи. Вани Фучи и предсказанието му
• Какий и Вани Фучи. Метаморфозите на грешниците
• Осми овраг: наказаните за измамни съвети. Диомед и Одисей
• Гвидо да Монтефелтро
• Девети овраг: раздорниците и разколниците
• Десети овраг от осми кръг: фалшификаторите
• Разни видове фалшификатори. Адамо и Синон
• На път към девети кръг. Гигантите. Антей
• Девети кръг. Коцит. Първи дял (Кайн): предателите на роднините си. Втори дял (Антенора):предателите на родината си. Трети дял (Птоломея): предателите на приятелите си. Четвърти дял (Юдека): предателите на благодетелите си
• Граф Уголино. Албериго де Манфреди
• Луцифер. Юда, Брут и Касий. Изходът от ада

Чистилище

• Звездното небе. Създаването на Южен кръст. Срещата с Катон
• Новопристигащите души. Казела
• Душите на отлъчените. Среща с Манфред
• Средновековните възгледи за няколкото души у човека. Предчистилище, първа тераса: немарливите. Белаква
• Предчистилище, втора тераса: немарливите и умъртвените. Якопо дел Касеро. Бонконте да Монтефелтро. Пия деи Толомеи
• Разговорът с Вергилий за душите на втора тераса. Сордело. Данте към Италия
• Сордело. Долината на земните царе. Сордело Курадо. Маласпина
• Сънят на Данте в долината на земните царе. Вратите на чистилището. Вратарят на чистилището
• Първа тераса: горделивите. Мелхола. Траян и вдовицата. Молитвата към Бога
• Омберто Алдобрандески. Одеризи. Провенцан Салвани
• Излизане от първата тераса. Изкачване на втора тераса
• Втора тераса: завистливите. Орест. Сапия
• Гвидо дел Дука. Риниери да Калболи
• Излизане от втора тераса. Трета тераса: гневните
• Разговорът с ломбардеца Марко
• Излизане от трета тераса. Четвърта тераса: тъжните
• Разговорът с Вергилий за любовта. Абатът на Сан Дзено
• Сънят на Данте (сирената). Пета тераса: скъперниците и прахосниците. Папа Адриан V
• Хюг Капет. Земетръсът
• Краят на пета тераса. Стаций
• Шеста тераса: лакомниците
• Форезе Донати
• Бонаджунта да Лука
• Седма тераса: Сластолюбците
• Гвидо Гвиницели. Арналт Даниел
• Страхът на Данте. Огнената стена. Сънят на поета. Лия. Възкачването към земния рай
• Земният рай. Матилда
• Земният рай. Свещената процесия
• Земният рай. Беатриче
• Земният рай. Река Лета
• Земният рай. Дървото на познанието
• Земният рай. Евноя

Рай

• Обръщението към Аполон. Разговорът с Беатриче за закона на любовта
• Първото небе (на луната). Разговорът за лунните петна и за движителите на небесата
• Разговорът за обетите. Пикарда Донати. Костанца
• Блажените души. Разговорът за най-висшето благ: свободната воля
• Разговорът за замяната на обетите. Второто небе (на Меркурий). Честолюбивите деятели
• Юстиниян. Драмата на Ромео
• Първородният грях и изкуплението му. Възкресението
• Третото небе (на Венера). Любвеобилните. Разговорът с Данте за Карл Мартел
• Куница да Романо. Фолко. Рааба
• Четвъртото небе (на слънцето). Първият хоровод. Срещата на Данте с Тома Аквински
• Разказът на Тома Аквински за Франциск Асизки и за доминиканците
• Вторият хоровод. Бонавентура за Доминик и за доминиканците. Възхищението на Данте от втория хоровод
• Тома Аквински за Соломон, Адам и Христос
• Разговорът със Соломон. Третият хоровод. Петото небе (на Марс)
• Разговорът на Данте с прадядо му за Флоренция и неговия род
• Качагвида за флорентинците
• Предсказанието на Качагвида за съдбата на Данте
• Възкачване на шестото небе (на Юпитер). Душите на справедливите. Императорският орел
• Полетът на императорския орел. Величието на Бога и непостижимостта на неговата воля
• Възхищението на Данте от шестото небе. Окото на императорския орел
• Седмото небе (на Сатурн). Сонмът на съзерцателите. Разговорът на Данте с Пиер Дамяно. За предопределението. Осъждането на днешните духовни управници
• Душата на св. Бенедикт. Възкачване на осмото небе (на Близнаци)
• Описание на осмото небе. Сномът на тържествуващите
• Петър. Дантевите отговори на зададените му въпроси за неговата християнска вяра
• Яков. Дантевите отговори на зададените му въпроси за любовта. Първият човек
• Прасъщността. Петър за папите. Възкачване в деветото небе (Първодвижителят)
• Сияйната точка. Деветте ангелски кръга
• За ангелите
• Погледът на Беатриче. Емпиреумът. Райската роза
• Бернар. Беатриче на своя трон. Богородица
• Йерархията в райската роза
• Молитвата към Богородица. Трите кръга на триединния Бог. Човешкият образ на Бога. Върховното озарение на Данте

Коментар

• Ад
• Чистилище
• Рай