Пет истории за любовта

Един ден на улица "Пюртеляш" котките накараха околността да стене със смразяващо кръвта мяучене.
На улица "Пюртеляш" в сграда, наречена "Пет Севим" се случваха странни неща. Зад завесите на петстайната, с пет прозореца сграда "Пет Севим", в която живееха пет странни човека, престанаха да се случват странни неща. Дошлите от света на духовете написаха там пет странни истории.
Пардон, написаха шест истории.
Има още една за доктор Самими и неговия дневник.
Да видиш дневник насън е знак за това, че ще прочетеш хубава книга. Насън ако се види дневник или се чете "Пет истории за любовта", вещае нещо добро, отваря душата и очите на читателя, той влиза в съня на момичета духове.

Мине Сьоют отвежда читателите на романа "Пет истории за любовта" в света на духовете, като че ли една дълга приказка се слуша, разказва, показва.

Мине Сьоют е родена в Истанбул през 1968 година. Завършва класическа филология и от 1990 работи като журналист и редактор. През 1993 година получава голямата награда на Съюза на турските журналисти. Първата книга на Мине Сьоют - „Адалет Джимджоз - есеистична биография" (2000), е посветена на големия турски актьор, майстор на филмовия дублаж и литературен критик Адалет Джимджоз. Следват три романа - „Пет истории за любовта" (2003), „Червено време" (2004), „Невероятната Τ979 година на Шахбаз" (2007).

Весела Люцканова
София, 1421
ул. Кръстьо Сарафов 52
v_lutzkanova@mail.bg