Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като
Йордан Радичков,
Николай Хайтов, Васил Попов и на критици като
Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев.
Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са фокусирани върху връзките между литературата и проблематиката на модерността, идеологиите, културната памет. Има публикувани четири литературнокритически книги: Тъгите на краевековието (1998), Българският модернизъм: моделирането на Аза (2003), Септември '23: идеология на паметта (2006), Спорните наследства (2017). Автор е и на стихосбирките Стихосбирка (1991) и Слизане в Египет (2000), съавтор в мистификационните поетически антологии Българска христоматия (1995) и Българска антология (1998).