Септември 1972

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора:
„Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди. И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него...“ Имре Оравец

"Вчерашната нощ сънувах, че се любиш с някого, не с онзи, за когото винаги мисля, че сигурно се любиш с него, макар че може би вече сте скъсали, а с някой друг, недостижим за теб, но за когото ти си достижима, беше мъчителен сън, толкова мъчителен, че проридах насън и се събудих, но напразно с будуване исках да препреча изхода към убежището на съня, докато гледах с отворени очи в тъмнината и слушах равномерното дишане на сина ни, който спеше в стаята с мен, сънят като потайна змия подаде глава и щом се зазори, прониквайки през утринта, прилази в деня ми и се уви около мен, цял ден душеше съзнанието ми и ме принуждаваше да се занимавам с него, да го тълкувам, викайки на помощ през тресавищата на мисловността учителя Ф., после отпращайки го, изпробвах много възможни варианти, докато накрая ги отхвърлих до един и реших, че всичко е напразно, някога, така или иначе, краят безвъзвратно ще настъпи, защото вече е непоносимо много за теб онова, за което не можеш да се отплатиш, и тогава сънят ще стане реалност, и няма да ме остави да заспя, а реалността ще стане сън, и няма да ме навести никога повече." из "Септември 1972"

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu

Предисловие
В началото бе
От доста време вече
След дълго, проточило се
О, онези отминали
Помня добре
Както навсякъде
Отидох в университета
Вече е само спомен
Наложи се да направя
Тогава ти каза
Дойде за мен
Септември 1972
Стоях насред
Стигнахме в
В началото от теб
Пишеш
И подир теб идваха
Отново идвах
Отначало беше лесно
Преди теб обичах
Сега искам
След като с него
А хапчетата
Днес се наложи
Дотогава вече
След това излезе
Както си спомняш
Поне зашлевих
Когато решихме
На един банкет тези дни
Сега само за едно нещо
Вчерашната нощ
Според Х., моя приятел
Вече не ме обичаш
Случи се не
Тъкмо се опитвах
Изглежда
Питаш
Когато след многото
Някога вече
Беше най-обикновена сутрин
Признавам, все още
Тази нощ
Преди това ходих
Нашият общ познат, Е.
Но аз не искам
Случи се в неделния ден
Доведох тогава
Така трябва да бе започнала
И това продължава така
Помисля ли
Сънувам често повтарящ се
Тогава сега
Някога после
Краят на зимата
Хаосът в мен
Знаех
Дойде ред и на
Трябва да си имала свободен ден
Случи се следобедно време
Живея в друго време
Вече бе късно вечерта
Какво би станало
Когато сюблимният момент
Не бе
Днес случайно
Ето ги, раждането
Обещаваше да е
Ако знаеше
Това тук е градът
Прикова
Копнея да се завръщам
Не ти отдавам право
Беше още лято
След като скъсахме
Ноември, късна есен
Тогава още не
Както по-късно се оказа
Тогава премълчах
Още веднъж
Тъкмо нямах
Ако понякога се срещаме
Не беше съвсем
Сега се опитвам да си те представя
Кое подред е
Сега за това
Вече не вървя
Сутрин е, девет часът
Грее слънце
Времето ми свършва
Само седя после някъде
Вече желая само това