Обичам

"обичам
твоите коси които се кълбят
по тясната уличка
между мене и теб

по улицата на небето
наречена над езерото
ще дойда чак на ръба
на страстта
откъдето ще се срина

над езерото
пеят
седем прочути тенори

които ги няма
а само за мен
е вечната музика
на подводните скали и любовта"

Из "Обичам"

Игор Хохел е роден на 13 ноември 1953 година в Братислава. Завършва словашка и българска филология в Университета “Коменски“ - Братислава. Става университетски преподавател в Нитра. През 1982-1985 г. е лектор по словашки език в Софийски университет “УИ "Св. Климент Охридски"“. Работи като редактор и главен редактор на литературното списание “Ромбоид“ (1987-2001). Доцент е в Университета “Константин Философ“ - Нитра, където преподава словашка литература от втората половина на XX-ти век. През 1991-2004 г. преподава и история на българската литература в Университета “Коменски“.
Издал е стихосбирките “Дърво пред дома“ (1979), “Светлини по водата“ (1986), “По средата е мълчание“ (1993), “Кората нежно се пука“ (1997), “Изтъкано от коси“ (2005). През 2009 г. излиза книга избрани негови творби “До устните ми гола (жена)“.
Автор е на книги с рецензии и литературно-критически статии и съавтор на обзорни сборници за словашката литература.
От български е превел произведения на Йордан Радичков, Иван Давидков и др. автори.
Няколко години е бил председател на Клуба на независимите писатели - Братислава, а от 2008 г. - председател на Асоциацията на писателските организации в Словакия .

ЕТ Хайни - К.Константинов
София, 1113
ул. Незабравка, бл. 315, ап. 55
haini2@abv.bg

Сънят е смисълът на нощта
1. Идва здрачът
2. Развиделяване
Размисъл
Събуждане
Предпролет
Всред кръга
Жената, детето, мъжът
Старият човек се връща от кино
Командировка
Поетически акт
Индианските шатри...
из увода към семиотиката
мрак, светлина, звук, дума
повреда
и нещата вървят
навъсена привечер
есента вече рита...
пейзаж
наблюдават ме...
от наркоманията
арс (по)етика
съвети (из историята на психоанализата)
избрах необичаен път
подготовка за молитва - предложение
до устните ми...
възхвала на безпорядъка
сън, истина
дървета
нова легенда за моби дик 1-2
стената
конете в нас 1-3
вяра
покаяние
таен пратеник на неписани вести
разчетен надпис/фрагмент
в периферията на съзнанието
търсене (в отчуждението)
порицание
примирие
на дъното (и в пясъка)
преместване на времето
в примките на паметта
проблемът на общуването (на метафората в родилен падеж)
наблюдение
из историята на търсенето
разговор (за същественото)
което другите не подозират
смъртта на прага на рая
идентифициран труп
мисли (в тишината на притворените клепачи)
свързани с есента
фрагмент от фреска
с теб (вкъщи)
вървим
покана
няколко думи за душите на нещата
в долината
двойственост
преходност
обичам...
само тихото ах
усамотен до прозореца
пратка за теб
от небето вече крилете изчезнаха...
бележка за автора