Пътуващият българин

Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения, останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека.
Текстовете в "Пътуващият българин" не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, мине се през очерка и се стигне до мемоаристиката и пътеписа. Това, което ги обединява, е темата. Темата за пътуването. И още по-конкретно: темата за пътуването в странство. Нашият интерес е насочен само към онези автори, които представят пътеписни творби за чужди земи - без значение дали те се намират в Европа или на друг континент. В този смисъл, за нас ще са с нулева степен на значимост пътеписи като "Великата рилска пустиня" на Иван Вазов, но ще разгледаме по-обстойно "Япония" на Антон Бозуков. Поради тази причина, логично в по-голямата си част представените текстове биха могли да се определят като пътеписи. В ред отношения, те действително носят академичните характеристики на пътеписа, колкото и аморфни и проблематични да са те по принцип.

Издателски комплекс Неофит Рилски
Благоевград, 2700
ул. Иван Михайлов № 66
press@swu.bg

Жанр и смисъл на българската пътешественическа литература
Иван Вазов - "Извън България" (1891)
Л. Бобевски (Григор Тошков) - "Пешком до Париж" (1900)
Дан. Руевски - "Хавайските острови" (1900)
Христо Бучекчиев - "С велосипед по Европа" (1903)
Христо Соколов - "Отиването ми до Америка" (1904)
Пейо Яворов - "В трена" (1904)
Ана Карима - "Наш човек в Париж" (1905)
Антон Бозуков - "Пътьом през Япония" (1907)
Иван Малеев - "Възкачването ми на Монблан" (1909)
Страшимир Кринчев - "В страната на палмите" (1910)
Михаил Маджаров - "На божи гроб" (1929)
Самуил Стрезов - "През пампасите на Патагония" (1929)
Тодор Ценков - "По света за хляб" (1932)
Боян Болгар - "Парижки мозайки" (1933)
Димо Казасов - "В отечеството на Мусолини" (1933)
Марко Марчевски - "8 години в СССР" (1934)
Петър А. Шишков - "Песента на морето" (1935)
Златка Чолакова - "Америка" (1937)
Стефан Грудев - "Пътуване до Норвегия" (1937)
Димитър Шишманов - "Блянове край Акропола" (1938)
Люба Кутинчева - "Япония" (1938)
Димо Сяров - "Юнгфрау" (1938)
Георги Вазов - "В пустините на Средна Азия" (1938)
Цвятко Райков - "В страната на ацтеките" (1940)