Светът общува с боговете

Книгата е продължение на "Краят на тракийската Атлантида". Символният език е език на превъплъщенията. Той има дълбоки корени, от които черпи сила, информация, вдъхновение, съдържащи скрито послание. Всеки предмет, животно, човек, съд имат своята роля в митологичната сцена. И заедно правят сюжета. Тук случайни персонажи или пасивни участници няма. Това не е пейзаж или натюрморт, не са битовизми - ловни сцени, разюздани гуляи, а обособени персонажи с определено място и значение в Свещен ритуален театър. Отгледани са върху историческа канава, до декорът носи неговите пра-вечни канони на красотата. Добавим ли художественото майсторство, готови сме да величаем всеки създател, но това не прави творбата му произведение на изкуството. Тя е изкуство на митологичния разказ, доколкото сцената от ритуалния минитеатър е... картина.
Шедьоврите, които археолозите откриват, са изкуство на Свещеното, а не само археология. Изискват сериозни изкуствоведски изследвания, а не интерпретация като за прости илюстрации. Те нито започват, нито свършват с древногръцките легенди и митове.