Съставител: Ина Ясипова. ... Апокрифен ръкопис разкрива метода, по който древните българи са отгатвали съдбата си и са откривали своето място във Вселената. За разлика от традиционната астрология, която търси отговорите на тези въпроси в подредбата на планетите, българският зодиак е основан върху тайните на природата около нас. Според древното знание на нашите предци съдбата на всеки човек е предопределена от дърветата, камъните, животните и цветята, сред които живеем. Българите са познавали добре природните стихии, почитали са слънцето, водата, огъня и вятъра и са живели в хармония с тях. Ние сме народ, здраво свързан ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
|
Поръчай своята бройка с твърда корица с автограф от Иво Сиромахов! Количествата са ограничени. ... „Чета и разбирам славната българска история“ с автор Иво Сиромахов представя основни моменти и личности от българската история в достъпна и разбираема форма, подходяща за широка възрастова аудитория. Проследяват се събития от създаването на българската държава при хан Кубрат и хан Аспарух до периода на Възраждането и националноосвободителните борби с фигури като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев. Освен широко познатите исторически дейци са включени и по-малко изучавани личности – като Колю Фичето, Иван ... |
|
|
Научните изследвания, поместени в настоящия сборник, са дело на известния медиевист, дин проф. Петър Ангелов - дългогодишен преподавател по средновековна българска история в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и в ПУ "Паисий Хилендарски". Част от проучванията засягат развоя на българо-сръбските политически отношения през ХІV в. и свързаната с тях съдба на българските земи в Македония. В специален раздел са включени студии и статии, посветени на проявите на българската средновековна дипломация. В последните два раздела на книгата са намерили място редица изследвания на автора, свързани с ... |
|
|
Българите между две катастрофи има задачата да служи като врата към по-задълбоченото познаване на българската история и да ви даде онзи минимум знания за миналото на народа ни, които всеки модерен българин трябва да притежава. В книгата е събрана голяма част от най-новите теории и перспективи към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на съвременната епоха. Период, белязан от две национални катастрофи - едната в края на XIV век и още една в края на Втората световна война. Въпреки трудностите предците ни се показват упорити, издръжливи, верни на своите традиции и готови да се борят за ... |
|
|
Магдалина Станчева е археолог, дългогодишен уредник на Музея на София, част от Комитета за световно наследство към Юнеско. Магдалина Станчева спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел "Балкан" (сега "Шератон"), спасява църквата "Света Петка Самарджийска" (в подлеза до "Шератон" и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството. В книгата е описана не само историята на столицата, но и това как тази история е предмет на повече или по-малко компетентна държавна ... |
|
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
Цель, которую я преследую в настоящей книге, - сопоставить информацию, дошедшую до нас от старых писателей, и сделать некоторые выводы относительно людей, которые распространили болгарское государство на Балканы, не прибегая к помощи многочисленных современных книг, которые я читал и которые заполняют мою библиотеку. Это я делаю не из неуважения к огромному труду современных болгарских литераторов и историков, а из желания сделать независимую оценку событий и самостоятельные выводы о взаимосвязи и последовательности событий и их последствий, читая только старых авторов. Надеюсь, книга найдет место в библиотеке ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Неразказаната история на царския дворец. Това е основният дом на царското семейство до 1946 г., а след това става официална резиденция на държавното и партийно ръководство на Народната република. През 2001 г. цар Симеон II и княгиня Мария Луиза даряват парка на Столична община, за да бъде отворен за гражданите. Днес в двореца „Врана“ се помещава Царският научен институт и музей. Чрез тази книга широката публика за първи път може да се докосне до всичко известно за богатата 125-годишна история на личния дом на българските царе. Царският дворец с парк „Врана“ е творение на посветилия се на ботаниката и орнитологията цар ... |
|
|
Българите са един от народите с най-стара държавност, а на европейския континент Първото и Второто български царства (империи) в продължение на векове са доминираща военна сила и важен културен и духовен център. При Фердинандова България в европейските салони се говори за страната като за седма Велика сила, а Социалистическа България е сред 28-те най-развити индустриални държави, има влияние и завиден международен престиж. Българинът може да има силна и уредена държава. Какви процеси доведоха великата в миналото България и нейния хилядолетен народ до днешната разруха и обезлюдяване? Какво получи България от Прехода и от ... |
