Книгата е посветена на новооткрит вид праисторически антропоморфни керамични съдове. Установени са при разкопките на голямото къснонеолитно ямно светилище до Капитан Андреево, Свиленградско, функционирало в края на VІ и началото на V хилядолетие пр. Хр. (5300 - 4900 г. пр. Хр.). По своята иконография изследваните тук антропоморфни съдове са уникални произведения на древното изкуство, без аналог в Стария свят. Като стилизиран образ на богинята Майка са заемали централно място в къснонеолитната обредност, извършвана в светилището. Представят стилизирано женско изображение, състоящо се от биконично тяло и цилиндрична шия, ... |
|
|
Разкрита е древната тракийска Библия Бесика, която науката считаше за безвъзвратно загубена вече повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до безценни вечни откровения относно писмения и устен древно-тракийски език, които променят научната парадигма относно древното ни минало завинаги. ... |
|
|
Откриването на най-старата високоразвита култура в Европа. ... С книгата "Загадката на дунавската цивилизация" д-р Харалд Харман представя на по-широк кръг читатели - на достъпен език, най-старата европейска култура. Той разкрива колко напредничави в технологиите и търговията, в изкуството са били древноевропейските, живели в нашия регион. През последните години археолозите намират все повече доказателства за това, че между VI и IV хилядолетие пр.Хр. на Балканите е съществувала високоразвита култура, която е познавала писмеността още преди Месопотамия. С тази книга Харалд Харман за първи път изчерпателно ни ... |
|
|
В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра. Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан / Атон / Уран, Земната майка Гея / Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра / Хелиос. Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн / ... |
|
|
След отпечатването на книгата Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе през 1912 г., броят на откритите български монети почти се удвоява. Разкриват се много ценни и интересни екземпляри, които обаче не получават вниманието, което заслужават. Този труд, отпечатан в края на 1924 г., обхваща описаните от Никола Мушмов по-рано монети, но и по-късно откритите от него в държавни, обществени и частни сбирки. Изданието включва и тогава известните печати на българските царе и боляри. Добавени са и византийски печати, свързани с българската история. Мушмов е обогатил книгата с исторически ... |
|
|
В книгата са събрани най-значимите археологически паметници съхранявани в българските музеи - скулптури, маски, шлемове, съдове, фрагменти. ... |
|
|
Монографията е посветена на един особен тип извънградски селищен структури от римската епоха в Тракия, а именно емпориите. Тяхното функциониране през архаичната, класическата и елинистическата епоха е обект на многобройни изследвания, но изясняването на функциите и облика им през римската епоха стана възможно едва в последните десетилетия с археологическите проучвания на емпориум Дискодуратере и публикуването на епиграфския архив на другите засвидетелствани тържища в Тракия. Изследването засяга и проблема за икономическото развитие на римските провинции изобщо и в частност степента на това развитие в провинция Тракия и ... |
|
|
Проф. д-р Валентин Плетньов е археолог във Варненския музей с интереси в областта на Късната античност и Средновековието. Автор е на над сто статии, студии и няколко монографии, свързани с археологията, историята и културата по Черноморието, както и с развитието на християнството и църквата в Българския североизток и по-специално с историята на Одесоската и Варненската митрополия. Настоящата книга е разказ за историята и археологията на две от провинциите на Източната римска империя - Скития и Втора Мизия, съпроводен от многобройни извадки от текстове на различни хронисти, съвременници на събитията през III - VII в. ... |
|
|
Текстове на пирамидите са най-древният известен ни сборник с религиозни текстове в човешката история. Те са записани за пръв път в недостъпните подземни помещения на пирамидата на цар Унис от V египетска династия (ок. 2350 г.пр.Хр.) и продължават да бъдат изписвани в пирамидите на следващите царе и царици от VI династия до края на Старото царство. По данните на съвременната наука може да се предположи, че тези текстове са били записани най-малко столетия по-рано, а вероятно в устна форма ги е имало още в края на IV хил.пр.Хр. Текстовете на пирамидите имат изключително значение за изследването на древноегипетската ... |
|
|
През 1851 г. край с. Розовец в Казанлъшката долина някой си дядо Стоян изважда от могила мраморен блок. Зейва отвор и блясват скъпоценни старини: още преди Шлиман да разкопае Троя, е открито първото тракийско съкровище. То съдържа златен венец и предмети, които напомнят описаните в Омировия епос - там за първи път се възпяват блестящи тракийски сервизи и царско въоръжение. В българските земи практиката да се полага благороден метал обаче е с три хилядолетия по древна от времето на Троянската война. Най-ранни - от V хил. пр.Хр., са златните находки от Хотница, Варненския и Дуранкулашкия некропол. В следващите три ... |
|
|
Двуезично издание. ... Проф. Диана Гергова е траколог, с интерес към археологията на култа и погребалните практики, на културното законодателство и опазването на културното наследство. Работи в Националния археологически институт с музей в София, лектор в Държавния университет в Жешов, Полша, в български и чужди университети. Ръководител на проучвания в Националния резерват Сборяново, на българо-японските разкопки край Дядово, Новозагорско, на светилището на Дионис на връх Острец при Велинград, и други. Автор на 10 монографии и над 200 статии. Член на Световния археологически конгрес, на БНК на ИКОМОС, на Международния ... |
|
|
Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века (ІV - VІ). Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея. За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо-римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед. В сблъсъка ... |
