Моите вдъхновители

Моите вдъхновители Иво Сиромахов Времетраене: 1:11 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

"В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми.

Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си.

Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти.

Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ.

Написах тази книга, за да запазя паметта за тях.

Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни."
Иво Сиромахов

"Апостола и греховете български

Първият ми спомен, свързан с Апостола, е как баща ми ме води да сложа букетче цветя пред паметника му. Трябва да съм бил четири-петгодишен. Мразовит зимен ден е, но пред паметника има много хора. Татко ми разказва за Левски, а аз не мога да разбера - защо са обесили такъв светъл човек? Днес вече знам - ако Исус е пратен на земята, за да изкупи греховете човешки, то Васил Левски е дошъл сред нас, за да изкупува греховете български. Понякога се опитвам да си представя Ботев и Левски в оная скована от студ вятърничева воденица в покрайнините на Букурещ, за която поетът пише до своя приятел Киро Тулешков: Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!

За какво ли са си говорили двамата, докато зъбите им са тракали от студ, а червата им са свирели от глад? Дали са мечтали да вземат властта и да назначат всичките си роднини за министри? Дали са говорили за пари, които ще трупат, преяли от алчност и самолюбие? Дали са си представяли как журналисти клечат пред тях, славословят ги и чакат да им подхвърлят някоя огризка? Дали са мечтали да прекарват нощите си, заобиколени от раболепни слуги и скъпи курви? Или пък са си говорили за Свободата? За Справедливостта? За Достойнството? За Честта? За това, че не искат българите никога повече да бъдат роби? Страшни са тия въпроси.

Няма по-тежък грях в цялата българска история от предателството на Дякона Левски. В романа Ноев ковчег Йордан Радичков разказва как в деня след като Левски е задържан и отведен от турските заптиета в град Ловеч, в Къкринското ханче започват да прииждат хора от околните села. Разчуло се, че Апостола носел в себе си много пари и докато се опитвал да се изплъзне от заптиетата, парите му изпадали в дълбокия сняг. И ето че на другия ден започват да идват хора от близо и далеч и да събират снега около ханчето в бакърени котли, ведра, престилки. И да топят тоя сняг на огъня с надеждата да открият в него някоя парица.

Образът на тези хора стои пред очите ми зловещ и смразяващ. Какво са търсели в преспите край ханчето тия клетници, понесли със себе си всепоглъщащата българска нищета? Защо са им трябвали парите на Апостола? Какво са щели да си купят с тях? Свобода? Достойнство? Доблест? Чета тази история и усещам как ужас и отчаяние стягат гърлото ми. А пред очите ми изплуват ония страшни четири въпросителни в тефтерчето на Апостола. Народе????

Тези въпросителни се забиват като ножове в сърцето ми. Но греховете ни спрямо най-светлия син на България не свършват дотук. Има сведения, че след свалянето му от бесилото Апостола тайно е погребан в олтара на черквата Света Петка Самарджийска, която се намира в мястото, известно на софиянци като подлеза на ЦУМ. Тази черква още стои там. През 1956 година, годината, в която на власт идва Тодор Живков, комунистите започват археологически проучвания в Света Петка Самарджийска. Намират кости в олтара. Имали са сериозни основания да смятат, че това са костите на Левски. Но властта нарежда това откритие да бъде потулено и костите да бъдат изхвърлени. Защото отгоре е бил издигнат паметник на Ленин. А комунистите не можели да допуснат до паметника на техния сатрап да има символ, свързан с паметта на България. Гробът на Левски е пожертван заради паметника на Ленин.

Хрониката на тия разкопки и това зловещо национално престъпление е разказана подробно от Николай Хайтов в книгата му Гробът на Васил Левски. С документи, факти и протоколи от археологическото проучване. Тя е документ за най-големия срам в новата ни история. Документ за това как Апостола е бил предаден още веднъж, 83 години след смъртта му. А гробът му - поруган и съсипан. И забележете иронията. Самият Васил Левски е казал: Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай. Народе????

Самотата на Ботйова

Винаги когато чуя името му, ме смразява мисълта за отчайващата му самота. Виждам го как пише стиховете си в кръчмата, заобиколен от пияни хъшове, но сам. Представям си го как измисля искрящите си фейлетони за вестника - и отново е сам. Някои казват, че бил изпреварил времето си. Това е глупаво и безсмислено клише. Защото Христо Ботйов е извън всяко време. Всяка епоха би била тясна за огромния му дух. Целият живот на поета е белязан от трескаво неспокойство. Сякаш не е можел да си намери място. Тревожните му стъпки отекват по улиците на Калофер, Одеса, Александрия, Измаил, Браила, Букурещ. И навсякъде е трагично сам.

Докато не решава да тръгне по оня страшен, но славен път към смъртта. По него е съпроводен от двеста четници, но всъщност отново е сам. Опитвам се да си представя какво се е случвало в този момент с мечтите на Христо Ботйов за свобода. Как е понесъл лъжите на Заимов и Обретенов, че двеста и петдесет души от Врачанско ги чакат да се присъединят към четата? Как е приел страшната истина, че по-голямата част от българите не искат да са свободни? Как е гледал на заключените порти на къщите и на това, че никой не е смеел да даде на четниците дори чаша вода? Как се е почувствал, когато овчарят Димитър Мазната е дотърчал да му иска пари за изядените от четата агнета? Какво е казал в ония тежки мигове, преди да бъде убит от четниците си? Мисля си за самотата на Ботйова и ми се доплаква. Не за него. За нас."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Апостола и греховете български
Самотата на Ботйова
Майсторът, който можеше да построи всичко
Докторът и неговата лекарня
Човекът, който разнасяше книги
Даскалът - любовен поет
Първата дама на българското образование
Човекът, който измисляше думи
Създателят на буквара и неговите убийци
Козлодуйското даскалче
Жената, която развя знамето на свободата
Човекът, който искаше българите да прогледнат
Книжарите с лъвски сърца
Овчарят, който написа историята ни
Първият български изобретател
Щастливецът с пронизаното сърце
Да те опеят жив
Поетът четник
Всичко за другите, нищо за себе си
Нежният поет от Копривщица
Пълководецът, който окриляваше армията си
Музата на поета
Човекът, който създаде българското кино
Фабриканът, на когото Алеко се поклони
Първата Мис България
Художникът бедняк
Българинът, който полетя със собствен самолет
Поетът, който не можа да понесе клеветата
Летецът, който се венча за България
Нека помогнем, това ни остава
Човекът, който спря влаковете на Хитлер
Мъжете, които не склониха глава пред терора
От Стакевци до Синсинати
Докторът, който загина, за да спаси 47 души
Поетът, който не преклони глава пред комунистите
Студентът, който се изправи срещу съветските танкове
Българинът, който участва в покоряването на Луната
Дяволският цигулар
Жената, която събуди духа ми
Гунди е вечен
История за едно невидимо куче и един тристагодишен дъб
Рицарят и неговите коне
Малка история за един голям автор
Свободата е като хляба
Задочният репортер
Моят учител в театъра
Писателят, който сам написа епитафията си
Добрият човек от уличката с липите
Учителят по философия
Сърцето всеки ден бие по различен начин
Слънчевият човек, който бързаше към смъртта
Тъжният сатирик
Професорът, който отказа да ме изпитва
Драматичният комик
Свръхестественият гений на кларинета
Спасителят на сърца
Големият майстор на малките роли
История за едно малко врабче и един голям българин
Момчето, което никога не порасна
Създателят на умове
Играещият човек
Поетът отшелник
Библиография
Филмография