В конфликтите между България и Византия войната с мечовете се съпровожда от война със символите и за символите главно за правото на закрила от Бог Слово, която тук е проследена хронологично при царуването на Асеневци.
Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, Възнесение на Словото в Година на Кириопасха през 1190 г., е ознаменувана с почетното означение на престолния град на цар Иван Асен І "богоспасния и богохраним Царевград Търнов" като обиталище на Царя на царете (Великия цар), на който великият цар на българите е Неговият земен наместник.
След победата на великия цар Иван Асен ІІ при Клокотница в 1230 г. Великата църква през 1235 г. е провъзгласена за Великата патриаршия на Царевград Търнов като Майка на Църквите със свещения славянски език, символично даден от Бог Слово на славяните рекше българи като първи по род или първородните в Деня на Творението, 25 март (според надграденото от преславските догматици учение за Бога Слово на св. Атанасий Александрийски).
Проф. дфн Анчо Калоянов преподава български фолклор във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Автор е на Български митове (1979), Добър юнак с добра коня (1986), Славите ли Млада бога? (1993), Старобългарското езичество (2000), Старобългарските шамани (2003) и на статии за слова и поучения от ІХ - Х в., които съдържат сведения за старобългарското езичество и неговата митология.
Книгата е част от поредицата
Славянската православна цивилизация на издателство
Фабер.