Българска старина

Българска старина Георги Стойков Раковски Времетраене: 8:19 мин. Прозрения за българите Георги Стойков Раковски Времетраене: 1:31 мин. Любимките на Фелиша Даниел Стийл Времетраене: 1:02 мин. Земя на мъже Боян Боев Времетраене: 1:02 мин. Есен в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:11 мин. Сирените Емилия Харт Времетраене: 1:08 мин. Неговата и нейната Алис Фини Времетраене: 1:01 мин. Решението за кандида Д-р Ан Борах Времетраене: 1:08 мин. Забранена алхимия Стейси Макюън Времетраене: 1:03 мин. Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода Джет Ли Времетраене: 1:23 мин. Твърде много мислиш Кристел Птиколен Времетраене: 1:11 мин. Уайът Джесика Питърсън Времетраене: 1:07 мин.

"Уважаеми читателю,
Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било.

Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са:

• Основни начала на българската най-стара повестност.
• Българското старонародно вероизповедание.
• За древността на българския език.
• Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския език.
• Кимбри или кимерии.

Настоящето издание на съвременен български е първото пълно издание на тази книга след 155 години. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен. Познавайки езиците на османската империя, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава току-що разчетените санскритски и зендски езици, с помощта на френски научни публикации. Тънките му познания по структурата, граматиката и богатството на българския език във всичките негови диалекти и придобитите познания по сравнително езикознание, го водят до фундаменталното откритие за родството на българския език със санскритския и зендския, за неговата първичност в Европа и за неговото влияние особено върху гръцкия.

Тънкото познание на българския фолклор го води до сравнение на нашите народни песни за галското нашествие на Балканите с историческите сведения от старите автори, чрез което доказва, че нашият народ има действителни спомени за исторически събития, станали на Балканите в трети век преди Христа. А съпоставяйки сведения на стари автори с национални сведения, той стига до фундаменталния извод, че кимерийският народ е и български народ. Тези фундаментални изводи за българската история са валидни и днес. Величието на Раковски е и в това, че той прави тези открития в невероятно тежки условия на своя личен живот - затвори, преследвания, участие във военни кампании и въстания, книжовна дейност, революционна организаторска дейност и т.н., във време, в което народът ни тъне в безправно и унищожително робство, като същевременно е изложен и на перфидното систематично старание на пан-гърцизма да затрие българската нация.

Задавал съм си лично въпроса защо поне диктатурата на пролетариата не преиздаваше тази книга между 1944 и 1990 година, в края на краищата мястото на Раковски в Пантеона на великите българи е неоспоримо? Вероятно защото изводите на Раковски противоречат на панславизма, господстващ в съветската литература по това време, пък и сега, и което е още по-парадоксално, защото изводът, че българите имат родова общност с арийците от Хиндистан, го е доближавал в доктринерския поглед на властта към германските национал - социалисти, което, разбира се, е абсурдно! Но сега времената са други и ние свободно можем да се насладим на огромната ерудиция, подкупващата логика и изящен научен стил на този велик българин.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература."
Д-р Николай Иванов Колев

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Няколко думи за този препис
Предговор
План на настоящето изследване
Основни начала на българската най-стара повестност

• Увод
• Няколко думи за всемирната повестност

Българското старонародно вероизповедание

• Увод
• Сурваки, или Бог Сурва-сива

За древността на българския език

• Увод
• Начало на езика
• Основите на ключа на българския език
• Отрицателните частици-думи, тяхното начало и истинско тълкуване от българския език
• Обстойно доказателство за древността на българския език
• Превод на текстовете от Commentaire sur le Yacna, Chapter I. XIII, на Евгений Бурнуф
• Превод на текстовете от Commentaire sur le Yacna, Chapter I. XIV, на Евгений Бурнуф
• Превод на текстовете от Commentaire sur le Yacna, Chapter I. XI, на Евгений Бурнуф

Преимуществото на българския език над старославянския или истинския състав на елинския език

• Увод
• Изгубените в елинския език придихателни стари звуци
• В кой език се намират днес неправилните глаголи в елинския език и така наречените от тях неупотребителни глаголи, от които се заемат някои времена?

Кимбри или Кимерии

• Съвременно състояние на въпроса според френските изследователи (1865 г.)
• Името Frank = фрѫгъ
• Келто-кимбрийски наименования и връзката им с българския език
• Старото вероизповедание на келто-кимбрите, или Друидизма

Старонародни български песни за друиди

• Само-дивите искат да придумат и отведат мома Мирянка да я направят сомо-дивска попадия и прочее
• Радкината женитба със смея
• Женитбата на Стоян със Самодива
• Еню Михов и защитницата на стадата му Горска-дива
• Убиването на Стоян от Само-дива, помощта на Вихровете и Върхушките
• Неволна любов на Тодор със Змеица и излекуването му с омразни змейови и змеицини билки (треви)
• Похищението на Рада от огнения Змей
• Саракиня имамва любовника си Змея да ѝ каже разделна билка, научена от любовника си мирянин
• Нено и Юда се надпреварват, той със свирнята, а тя с играта си и прочее
• Женитбата на Ива от Меглен, българска войвода при царуването на цар Шишман

Галатите в България

• Исторически сведения
• Български народни песни, възпоменаващи галатите в България, които се пеят и до днес от народа
• Прибавка

Имената тектосаги и толисто-бои, взети от историците за народни, е носил народ с най-старото общо име belgarum = българи
Народни повествователни паметници, потвърждаващи, че българите в древността са носили името кимбри или кимерии и че Брен и Болг са били български царе
Заключение