Странност на ума

Орхан Памук Времетраене: 0:53 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Странност на ума - елегия за Истанбул, панорамна картина на най-новата турска история и поглед към вътрешния свят на един щастлив мечтател.

Едва дванадесетгодишен, Мевлют напуска родното си село и се озовава сред шеметната пъстрота на огромния град. Сред чезнещия в миналото стар град и светкавично издигащата се модерна метрополия се вие житейският път на Мевлют. Съпроводен от необичайните развития на една голяма любов, той си остава скромен продавач на боза, замечтан наблюдател на трескавите амбиции на света около себе си. Неговата лична история се разгръща на фона на ключови моменти от най-новата турска история като политически сблъсъци и военни преврати, които оформят съвременното лице на страната. Мевлют винаги се е питал какво точно го отличава от всички останали, откъде идва неговата странност на ума. Религия, политика, пари - фокусите на човешките желания и мисъл - са основа на събитията, прелитащи покрай Мевлют, насочил собствените си търсения по-скоро дълбоко навътре себе си, отколкото навън.

Какво има по-голямо значение: това, което желаем или това, което ни е подготвила съдбата? Дали решенията ни определят ще бъдем ли щастливи или не, или тези неща зависят от обстоятелства извън нашия контрол? Романът Странност на ума се опитва да отговори на тези въпроси, докато обрисува панорамна картина на противоречията между градския и семейния живот, засягайки и вечно актуалната тема за мястото на турската жена в модерния свят. Книгата е едновременно съвременна сага, разказана с колоритните гласове на многобройни герои, пъстра картина на житейските съдби на хората, променили облика на Истанбул през последните петдесет години, и хипнотичен разказ за духовни търсения и копнежи.

Нобеловият лауреат Орхан Памук работи над своя роман Странност на ума в продължение на 6 години. Това е историята на продавача на боза Мевлют, жената, на която той пише любовни писма в продължение на три години и техния живот в Истанбул. Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност през 90^-те години на XX век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. за цялостно творчество. През 2003 г. печели международната награда IMPAC за романа си Името ми е Червен. Лауреат на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на германските книготърговци. Носител на френската награда Медичи за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за Сняг. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание Тайм го включва в списъка на 100^-те най-влиятелни личности в света.

"Памук се превръща в един от малцината автори, написали най-хубавите си книги, след като са спечелили Нобелова награда."
Индипендънт

"Хипнотичен, всеобхватен епос."
Пъблишърс Уийкли

"Написана с виртуозно умение, интелектуално богатство, емоционален финес и усещане за свобода..."
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

"Безграничното съчувствие, на което е способен Памук, превръща живота на един беден уличен продавач в монументален разказ, не по-малко достоен за нашето внимание от живота на някой султан."
Сан Франсиско Кроникъл

"Памук прави за Истанбул нещо подобно на онова, което Джойс е направил за Дъблин."
Уошингтън Поуст

Меланхоличен и омайващ разказвач, с когото се потапяш в "дълбоките води". Един "странен ум", един необятен свят. В позицията си първо човек, а след това гражданин. Писател, в чиито книги красиво се преплитат най-дълбоките черти на турската народопсихология и култура. Черти, предадени с много обич и малко тъга, и то по начин, който може да служи за образец в западната литература.

Това е Орхан Памук - един от най-известните и обичани в цял свят турски писатели. Той влиза в историята като първият турски писател, на когото е присъдена Нобелова награда. Носител е и на други международни награди, списъкът с които изглежда безконечен. Сред тях са наградата на в. "Индипендънт' за най-добър чуждестранен роман ("Бялата крепост"), френската награда "Най-добър чуждестранен роман" и международната награда ІМРАС (за "Името ми е Червен"), италианската награда "Кавур", френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за 2005 г.(за "Сняг") и др.

През 2005 г. сп. "Тайм" го включва в списъка със 100-те най-влиятелни личности в света, а според онлайн анкета през 2008 г. е на четвъртото място в списъка на "Топ 100 интелектуалци-общественици". Неговите произведения са продадени в над тринадесет милиона копия и са преведени на повече от шестдесет езика - включително грузински, малайски, чешки, датски, японски, каталонски, английски, немски и френски.

Романите му поразяват читателя със своята сложност и богатство. В тях личи изключително богатата култура на автора. С книгите му се съчетават традициите в европейската литература и османската изящна словесност. В тях личи интерес към изтока, афинитетът към османската култура. Едновременно с това, със съдбите на героите му се повдигат въпроси за сблъсъка и взаимодействията между "източно" и "западно". В родината му, всеки роман на Орхан Памук става бестселър - въпреки недоволството от страна на ислямските фундаменталисти. Обичат го и в цял свят - изказът му е енигматичен и рафиниран, а темите, които засяга, не признават табута.

Освен възторга сред читатели и критици, който предизвиква с романите си, Орхан Памук е главен участник в събития, които се превръщат в ценен "ypok" за пътя към демократичност. През 2005 г. е обвинен в "обида срещу турската власт" и заплашен с лишаване от свобода. Това се случва заради изявленията му във връзка с арменския геноцид от 1915 - 1917 г. Дори след повдигането на обвинението, той не се отказва от думите си и повтаря мнението си в реч, дадена по време на церемония по награждаването в Германия: "Повтарям, казах силно и ясно, че един милион арменци и 30 000 кюрди са били убити в Турция". Събитието предизвиква международен скандал. Европейският парламент обявява, че ще изпрати делегация от петима евродепутати, за да наблюдават процеса. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен по-късно заявява, че делото "Памук" ще бъде "лакмус" на ангажимента на Турция за критериите за членство на ЕС. В международната реакция се включват и осем световноизвестни автори - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Лоса. Те издават съвместна декларация, подкрепяща Памук, а обвиненията срещу него окачествяват като карушаване на правата на човека. Обвиненията срещу Орхан Памук отпадат, а това е голяма победа не само за него.

Виден общественик и нашумял автор, какъв е Орхан Памук в живота? Легенда още приживе, той живее живот, изпълнен с тайнственост. Всъщност малко хора знаят, че до 30-годишна възраст Орхан Памук живее с майка си в малка стаичка, пълна с книги. Отказал се от детските си мечти да бъде художник или архитект и се е посветил на писането. А докато търси идентичността си като автор, непрекъснато се изправя пред усещането за заточение - и тревогата, че ще се провали. Е, това не само не се случва, но дори написва най-хубавите си романи след получаването на Нобеловата награда. С изключение на три години, прекарани в Ню Йорк, световноизвестният писател Орхан Памук все още живее в същата сграда в Истанбул, в която е отраснал и се разхожда по същите улици. Открил призванието си на разказвач, той си остава такъв - в продължение на 40 от живота си. И ако пред всеки от нас стои въпросът как прави това, отговорът на Орхан Памук можем да открием в част от речта му при получаването на Нобеловата награда:

"Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто същество в себе си и света, който го прави това, което е. Когато говоря за писане, първото нещо, което ми идва на ум не е роман, стихотворение или литературна традиция, а човек, който се затваря в една стая, сяда на масата и, сам, поглежда вътре в себе си. Сред сенките изгражда един нов свят с думи. Този човек може да използва пишеща машина, да се радва на улеснената работа с компютър или да пише с химикал върху лист хартия, както правя аз през последните 30 години. Докато пише, може да пие чай или кафе, да пуши. От време на време може да става от масата и да поглежда през прозореца към децата, играещи на улицата, и ако е късметлия към дървета и изглед, или може да гледа навън към някаква черна стена. Може да пише стихотворения, пиеси или романи, като мен.

Всички тези разлики идват след като е изпълнена жизненоважната задача да се седне на масата и търпеливо да се вглъби в себе си. Писането е да превърнеш това вглъбяване в думи, да изследваш света, в който този човек преминава, когато се оттегли в себе си, и да го направиш с търпение, инат и радост. Докато седя на масата си, с дни, месеци, години, бавно добавяйки думи към празната страница имам чувството, че създавам един нов свят, сякаш давам живот на този друг човек вътре в мен. По същия начин някой друг строи мостове, куполи, камък по камък. Камъните, които използваме ние писателите са думите. Докато ги държим в ръцете си, усещайки как всяка една от тях е свързана с другите, гледайки ги, понякога от разстояние, понякога почти милвайки ги с пръсти и с върха на писалките си, претегляйки ги, премествайки ги, година след година, търпеливо и с надежда създаваме нови светове."

Еднорог ЕООД
София, 1202
ул. Св. св. Кирил и Методий № 12
office@ednorog.com