През последните две десетилетия значително нарасна честотата на надбъбречните заболявания, установени случайно или търсейки връзка с други свързани заболявания с помощта на високотехнологични, високоинформативни и широко достъпни методи за диагностика. Това допринесе за повишение на научния интерес към хирургичното им лечение и по-специално към миниинвазивните методики. Важно място при лечението на надбъбречните туморни заболявания заемат различните хирургични достъпи, породени от дълбокото топографско анатомично разположение на надбъбречните жлези в ретроперитонеалното пространство. Значително нарасна броят на литературните източници, дискутиращи този проблем с цел обезпечаване на най-голяма безопасност и ефективност в лечебния процес.
Друг важен момент при определянето на оперативния достъп до жлезата е наличието на ендокринно-обменни нарушения при пациентите с хормонално активни тумори на надбъбречните жлези. Известно е, че именно хирургичната намеса при тези тумори се съпровожда от изразени хемодинамични и метаболитни нарушения. Основен определящ фактор при избора на оптимален оперативен достъп са размерът на тумора и морфологичният му вид. Факт е, че ендоскопското лечение на надбъбречните заболявания вече изцяло измества отворената операция с доказалите се с времето предимства пред нея. При избора на конкретен хирургичен достъп все още съществува момент, при който е необходимо време за преодоляване на обучителната крива, но веднъж утвърдил се в дадено хирургично звено, той води до минимизиране, а в някои случаи и до липса на конверсии към отворена операция. Колкото и спорни и нееднородни да са мненията на различните автори по отношение на различните миниинвазивни подходи за лечение на надбъбречните жлези, едно е ясно: те подобряват качеството на живот на пациентите чрез по-бързо възстановяване, а това е основният фактор, заложен в здравето на човека.
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
