Милениум - книга 8: Ноктите на риса

Книги от поредицата Милениум Стиг Ларшон, Давид Лагеркранс Времетраене: 1:46 мин. 100 произведения на изкуството Ънхуа И Времетраене: 1:08 мин. Виж какво ме накара да направя Джон Ланчестър Времетраене: 1:01 мин. Убийство в първа класа Хелена Диксън Времетраене: 1:06 мин. Да овладеем своя гняв, преди той да овладее нас Албърт Елис, Реймънд Тафрейт Времетраене: 1:09 мин. Умът в режим почивка Д-р Джоузеф Джебели Времетраене: 1:06 мин. Играта. Става дума за живота ти Ян Бек Времетраене: 0:57 мин. Изтрити от лицето на земята Джо Спейн Времетраене: 1:06 мин. Кеш Джесика Питърсън Времетраене: 1:05 мин. Изкуството да надхитриш кармата Елисабет Бенавент Времетраене: 1:13 мин. Заветът на Ян А. Д. Времетраене: 1:01 мин.

В най-северните части на Швеция, в измисленото градче Гаскас, отново се срещаме със знаковите герои, създадени от Стиг Ларшон, хакера Лисбет Саландер и журналиста Микаел Блумквист, както и с нови персонажи, сред които е тийнейджърката Свала Хирак, племенница на Лисбет.

Мощна експлозия до стара неизползвана мина събужда една нощ жителите на Гаскас. Млада журналистка е убита по брутален начин. Свала е мишена на опасни хора, стремящи се да се доберат до Лисбет, а Микаел отново се оказва замесен в опасна игра. Суровите северни пейзажи на Норланд се редуват със студената градска анонимност на Стокхолм. Заплахите от екологична катастрофа се оказват свързани с издирването на твърд диск с достъп до акаунт, съдържащ значително количество биткойни, за които някой е готов да убива.

Наследничката на Стиг Ларшон създава картина на заговор, засягащ политиката, бизнеса и организираната престъпност в днешна Швеция. Мрачен и безпощаден трилър за цената на истината. „Милениум“ продължава.

В ада има специално място за изпълнителните директори и рисковите капиталисти. Мъже с ципи между пръстите на краката и ръце, пригодни за летене. Подобно на прелетните птици, те си тръгват при промяна на времето, но на тяхно място винаги пристигат нови. Такива, които не се боят от студа и запретват ръкави въпреки ледения вятър. Златотърсачи, жадни за пари. Големи пари, иначе щяха да си стоят някъде на топло. Подобно на гадатели, те долепят ухо до сивата скала и казват „тук“. „Тук има толкова голямо богатство, че никой няма да може да откаже.“ Когато авантюрата свърши, когато жилките пресъхнат или цените на металите паднат, те не са хората, които ще стоят в претъпканата столова да ви обясняват колко са трудни времената. Разполагат с цял отдел „Човешки ресурси“, който да свърши мръсната работа. Самите те отдавна вече са се махнали. Далеч от отровените реки и потоци и замърсената почва, далеч от безработните миньори, чиито дробове са се надишали каменен прах, азбест и дизелови изпарения.

Директорите и рисковите капиталисти вече са се отправили към нови обекти, към други планини. Под името на други компании. С подновен състав на управителния съвет и нови пачки пари, които да размахват под носовете на политиците, те отново са приветствани като благодетелни герои. Тези, които ще изведат селските общини до нови икономически върхове, ще създадат работни места и ще вдъхнат увереност в бъдещето. Нощ е. Няколко градуса под нулата, въпреки че вече е май. Тревата е напукана от скреж, докато той си проправя път през гората, а целта му се вижда на няколкостотин метра нагоре по течението на река Някауребекен. Поток, който тече покрай изоставената мина „Гаскас“, или дупката, както казват местните. На светлината на ярко сияещата луна сградите и купчините сиви скали приличат на изоставено алпийско село. От позицията си той не вижда самата дупка, а и това не
е целта.

В тялото му се усеща известна нервност, но той не е вчерашен. Знае какво прави. Просто първо трябва да си почине малко. Сваля раницата от гърба си, разгъва стола и вади един термос. След няколко чаши отново е изпълнен с енергия. Пулсът му е спокоен. Въздухът е приятен. Той изтегля кануто от скривалището му под един смърч, където стои от миналата година. Така че не е имало кой знае колко излети. Всъщност само един. Оглежда дъното за повреди. Спуска кануто до водата и го завързва за едно дърво, изчаква да успокои дишането си. Водата леко се вълнува около корпуса, докато се изтласква с греблото. Сега може спокойно да се носи по течението на няколкостотин метра надолу към моста. Твърди се, че мостът над потока датира от XVIII век. Когато започва разработването на мината, някъде в края на 40-те години на XX век, придобива сегашния си вид. Подсилен с железни трегери, той е така построен, че да издържа натиска на препълнените камиони с руда по пътя им към брега. Отдолу се мярка старият каменен зид на моста. Гранитни камъни с перфектни пропорции, свързани един с друг, изградени във време, когато красотата е имала стойност.
Из книгата

Шведската писателка Карин Смирноф (р. 1964 г.), по професия журналист, прави дебюта си в художествената литература през 2018 г. с „Моят брат“, роман, който пожънва много голям успех. Смирноф приема предложението да довърши сагата „Милениум“, започната от Стиг Ларшон и продължена от Давид Лагеркранц, макар за нея това да са първи стъпки в света на криминалната литература.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg