Задочни репортажи за задочна България - том 2

Задочни репортажи за задочна България Георги Марков Времетраене: 1:25 мин. Георги Марков Времетраене: 1:08 мин. Георги Марков. Пиеси Георги Марков Времетраене: 0:52 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова духовна родина - нямаше защо да бъде и негова географска родина. С това заглавие предложи той есетата си на програмата ми, но въпреки моята съпротива, високопоставени американски и български чиновници промениха заглавието на "Задочни репортажи". Направиха го изцяло по административни и конюнктурни, по нелитературни, за да не кажа противолитературни, съображения. Заслуга на "Сиела" е, че се противопостави на един окаян опит на чиновничеството да подчини духа, че издигна авторството над ведомството. Творчеството на Георги Марков заслужава този закъснял и въпреки това навременен жест.

"В процеса на тези репортажи аз се старах с най-голямо усилие да дам точна и обективна картина на живота, чийто свидетел бях. Съзнавах моето огромно предимство пред писателите, които живеят в България - това, че никой не ме направляваше или пък ограничаваше при писането на репортажите - опитах да кажа онова, което много от тях биха искали да кажат. Все пак аз бях активен участник в този живот и това би могло да бъде обяснение, ако някъде моята емоционалност е засенчила обективността."
Георги Марков

"В издателство "Народна младеж" има осмомартенска ве­чер. Организират я самите жени. Целия следобед ги няма никакви - редакторки, сътруднички, секретарки. Затворили са се долу, разучават цяла програма. Всичко е тяхна собстве­на идея, която осъществяват с рядък ентусиазъм. Никой не ги е задължил, нито пък провеждат някаква организационна линия. Явно идеята за тяхна, женска вечер искрено ги е раздвижила, навред се чувства приповдигнато, празнично настроение. Напразно един от колегите ми се ядосва, че не може да се намери никаква машинописка.

Остави ги - казва му друг, - това си е техен ден. Праз­ниците са за жените и за децата. Не виждаш ли, че са щаст­ливи!
Точно същата картина и същото настроение в навече­рието на осми март видях във фабриката, където работех, в училището, където преподавах, в санаториума, където ле­жах болен. Струва ми се, че от всички нови празници, които властта въведе в България, 8 март е единственият празник, който пусна естествени корени. Измисленото, книжно поня­тие "международен ден на жената" бе заменено с действи­телно, живо съдържание, сякаш този ден откликваше на полуосъзната необходимост.

Вечерта всички мъже от издателството слизаме долу в празнично украсения салон. Поканени са само онези, които работят в сградата, но не и техните съпрузи или съпруги. По­среща ни оркестър плюс пищен бюфет и цяла весела програ­ма. От името на мъжката половина на света трябва да кажа няколко думи на жените за техния празник. И докато съчи­нявам празните, дежурни фрази и слушам неубедителността на собствения си глас, си мисля колко дълбоко неискрено и нечестно е нашето, мъжкото отношение към българската жена. Същия този ден сутринта една от служителките каза: След като цяла година са те пренебрегвали, обиждали са те, експлоатирали са те, лъгали са те с какво ли не - сега ти дават за компенсация един празник плюс цветенце и парфюмче.

Наистина вече по традиция почти всяка жена получа­ва на този ден някакъв дребен подарък от служба, съпруг, любовник, началник. За много от жените това все пак е при­знание, макар и само за един ден. По-чувствителните жени обаче тъкмо на този ден свиват горчиво устни, защото праз­никът със своите голи декларации не им дава нито троха от разбирането, което така много им е нужно. Разбирането на мъжете и на обществото.

Малцина могат да отрекат, че в живота на българската жена през последните 30 години настъпиха огромни проме­ни. Класическият образ на българската селянка, която беше физическата и духовна майка на голямото традиционно се­мейство, и последвалият образ на градската домакиня, също посветила живота си на семейство и деца, изглежда, отдав­на са минали в историята. Нещо повече, днешната българ­ка така се е отдалечила от това време, че думата домакиня винаги предизвиква известно презрение. Мисля, че не по­знавам нито една съвременна българска жена, която би се съгласила да се посвети изцяло на домакинството. Равнопра­вието на жената в България не започна от провъзгласяване­то на принципите на женската свобода, а от икономическата и независимост. Революционният фактор, който доведе до всички промени, се оказа заплатата на жената, фактът, че тя можеше да печели свои пари и да не зависи от издръжката на мъжа. Естествено, тази икономическа независимост разви значително самочувствието на жената, даде и реална сила да живее или да иска да живее свой собствен живот, който по-малко или повече да не се съобразява с живота на мъжка­та половина на семейството. Така почти всички работоспо­собни български жени напуснаха семейните острови, за да се прехвърлят на континента на обществената работа, за да напълнят фабрики, заводи, служби, кооперации, земеделски стопанства. Известен брой от тях направиха поприще в же­лани професии. Огромен брой просто работеха, за да пече­лят пари, без значение дали работата им харесваше или не. Парите даваха самочувствие и бяха гаранция за така необхо­димата независимост. Тихият, покорен глас на някогашната домакиня, готова да преглътне всякакви мъжки оскърбления - изчезна. Вместо него се появи нов категоричен глас, който предяви своето право да взема участие в общите семейни решения и да не се съгласява с всичко, което мъжът каже. Държавата официално и тържествено декларира, че всички професии са напълно отворени за жените, че всички постове в държавната и партийната йерархия са напълно достъпни за тях. По закон никой в страната нямаше право да дискриминира жените по какъвто и да е начин.

От всичко казано дотук човек би могъл да си помисли, че България е станала женски рай и че Осми март е като всички останали дни на годината, т.е. израз на постижения­та на женската свобода и на дълбокото уважение на мъжете към своите спътнички в живота. Но за най-голямо съжале­ние истината за живота на днешната българка е много далече от шумните осмомартенски чествания. Нека започна с основното. Семейството. Може би ос­вобождаването на жената от вековната и съдба на майка и домакиня, на съпруга и възпитателка на децата да има из­вестна стойност като обществен опит, но безусловно отра­женията на този опит върху семейните отношения и децата бе пагубно. Самият факт, че с оглед да подпомага мизерния семеен бюджет обикновената българка трябваше да прибави към съществуващите семейни задължения и бремето на ра­ботата, службата или професията, без да получава никакви съществени облекчения, се оказа свръх силите ѝ. Дори при най-голяма семейна любов и взаимна привързаност убий­ствената седмица за една работеща жена предизвикваше не­избежни семейни сътресения.

Казват, че жената била свободна, но никой не обелва нито дума за цената на тая свобода! - казваше моята колежка Вера и продължаваше: - Аз съм свободна да ставам всяка сутрин в пет часа, да приготвя закуската, да нахраня детето, да взема трамвая в шест и половина, да го отнеса в детския дом, за да мога в осем без 15 да се явя на работа. Да блъскам като добиче до четири и половина, да изляза, да се наредя веднага на една или две опашки, да купя каквото мога, да отида да прибера детето до шест и половина, да се върнем у дома до седем и нещо, след което трябва да сготвя, да из­пера, да почистя, да закърпя и да свърша куп работи. Стойчо (мъжът и) може да ми помага само в събота и неделя. И така е всеки ден. И ако това е свобода, пожелавам я на тоя, който я е измислил!

Животът на Вера беше подобен на живота на повечето омъжени жени, които не можеха да разчитат на помощта на възрастни родители. Прибавете към този съсипващ дневен ред отсъствието на редовен майчин контрол и грижи за по-големите деца, които според популярния израз на българските вестници биват възпитавани от "улицата", прибавете отчуждаването на съпругата от съпруга по простата причи­на, че не остава нито време, нито енергия човек да даде на другия дължимото внимание, прибавете механичното прена­сяне на служебни ядове, горчивини и проблеми в семейна­та атмосфера, плюс потискащото чувство за задължително и неизбежно трудово еднообразие на всеки делник - и вие ще разберете колко много героизъм се иска от съвременната българка, за да остане вярна на семейството си."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Зад фасадата на 8 март
Най-голямата трагедия
На училище - учителите
На училище - учениците
Понеделник вечер
Великден край "Александър Невски"
Безкрайният парад
Жените на Варшава
Зад грубите думи
Кражбите
Защо хората крадат от "своята" държава
Намигващата Темида
Любовта към Големия брат
Отпадъчни води
Опити за уединение
Бургаско ноктюрно
"Шуми Марица" за Вълко Червенков
Къде си, скъпи цензоре?
Червеното аутодафе
След културната революция
Цензурна диалектика
Цензурата - оръжие на бездарниците
Моменти на отрезняване
Мила Родино, ти си земен рай
Изкуството на партийната кариера
Назначаванията
Срещи с Тодор Живков
Записано мимоходом
Великденска носталгия
Българи от ново време
Българин ли е Шекспир?
Чувство за непоносимост
Именен показалец