Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия.
Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.
Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.
Романът "Пасиансът на архангелите" е вдъхновен от истинската история на жена, която гледа на карти и има своя собствена "архангелска религия" за света, човека и Вселената. Почти всички герои в книгата имат реални прототипи. Сюжетът е изграден върху истински истории и реални факти и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, промяната, истината за човека и вселенските енергии са основните въпроси, поставени на пътя на героите. Вървейки по собствените си пътища, героите достигат до вътрешни прозрения и избори, до преосмисляне на отношенията между хората и връзката на човека с Бога и енергиите на Вселената. Огромна роля изиграва изхвърленото куче, което не просто спасява живота на един от героите, но и го провокира да погледне света с други очи.
"... Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно - ще искат да я играят вечно...
Странно е.. Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни.
А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.
Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.
Когато счупиш някого, започни да събираш себе си.
Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания...
Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи - уж твои, и се усмихва... На себе си."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 7.79 / 104 гласа 
Добави мнение 
