70 години специалност Тюркология в Софийския университет Св. Климент Охридски

Съставител: Ирина Саръиванова, Милена Йорданова. Отбелязването на всяка годишнина е повод за размисли и равносметки, а авторитетът на една 70-годишнина ни заставя да оценим подобаващо развитието на първата филологическа специалност в България, базирана на източен език. За тези седем десетилетия специалност Тюркология бележи сериозни успехи, които не остават незабелязани от специалистите изтоковеди в Европа и в Близкия изток.

В рамките на научната конференция, преминала под мотото 70 години специалност Тюркология в Софийския университет Св. Климент Охридски, учени от различни престижни изследователски звена в страната и в чужбина успяха да представят новостите в областта на езикознанието, литературознанието, лингводидактологията, историята и културологията както с оглед на тюркската концептосфера, така и с оглед на езици и култури, с които тюрките са имали в миналото или имат понастоящем контакти. Научният форум се проведе в рамките на два дни (7 и 8 октомври 2022 г.) при домакинството на организаторите от Софийския университет Св. Климент Охридски. Участници от чужбина бяха изтъкнати изследователи от Турция, Азербайджан и други държави, в които тюркологията заема водещо място в националния изследователски калейдоскоп. Потвърждение за високата оценка на българската тюркологична школа е участието с научни доклади на форума на чуждестранни академици и професори с доказан принос в областта на своите изследвания и в развитието на устойчива евристична методология.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Предговор
Валери Стоянов. За началата и развитието на българската тюркология
Милена Йорданова. Квантитативно измерение на прилагателното име в турския език
Димитър Веселинов. Последната турска дума в българския език
Донка Мангачева. Зората на изследванията върху метадискурса - широкият подход към явлението
Харун Бекир. За лексикално-семантичните двойки в турския език, мотивирани от съществителни имена
Sevinc Aliyeva. Orhon-Yenisey Anıtlarının Araştırılması
Vahide Caferzade. Eski Zarf-Fiil Ekleri Üzerine (Mustafa Darir’in Fütuhü’ş-Şam eserinin dili esasında)
Kübra Kuliyeva. Azeri Lehçelerinde Akrabalık Terimleri
İrina Saraivanova. Bir Arşiv Kaynağına Göre 18. Yüzyıl Ortasında Osmanlı Devleti’nde Bulunan Elçilik ve Konsolosluklarda Tercüman Sayısı ve Dağılımı
Стоянка Кендерова, Ани Гергова. Миниатюрата в източната ръкописна книга
Любомир Миков. Емблематични символи на шиизма в България
Орлин Събев. Първата османотурска печатница в съчиненията на нейни съвременници от Западна Европа
Ирена Кръстева. Въобразено и сетивно в Седемте портрета на Низами
Хюсеин Мевсим. За Христо Далчев – учителя по турски език в Българската мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий в Солун
Иса Хабиббайли, София Шигаева-Митреска. Историята на една снимка или лекция в Софийския университет
Бисерка Велева. За няколко чужди думи от немски език в българската, руската и азербайджанската лексика
Сема Куцарова. Деривационни модели за образуване на десубстантивни съществителни nomina professionalis в турския език
Нихал Йозерган, Сирма Костадинова. Gönül и del в турския и в персийския политически дискурс
Ибрахим Карахасан - Чънар. Аз съм балканец. Да съхраним балканските ценности
Aygün Kurbanova. Dil ve Kültür Birliği: Kültürel Alanların Gelişiminde Dilin Rolü
Екатерина Красимирова. Ахмад Фарис аш-Шидяк в центъра на Османската империя
Катерина Венедикова. Надписи върху предмети
Невена Граматикова. Новооткрити свидетелства за книжовно-литературна дейност, свързана с теккето на Акязълъ Баба при село Оброчище (Текето) в района на Балчик
Sevilay Öztürk, Fatma Albayrak. Rodop Türk Halk Masallarında Kültür Aktarımı Ögeleri
Даниела Боянова-Минкова. Социално-психологически проблеми на обучението по чужд език в Академията на МВР
Калин Василев. Продуктивното умение писане в обучението по новогръцки език за неспециалисти
Tsvetanka Dilkova. Linguocultural Diversity and Challenges in Learning International English
Венета Янкова. Вярвания в добри и лоши дни при татарите в Добруджа, Полша и Литва (предварителни бележки)
Илонка Колева. Сътрудничество между Университетския архив и ЦИЕК при обработване на архивното наследство на проф. Емил Боев