Бохемските кафенета на соца

В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите места за творчески срещи.

Идеята за книгата възниква от понятието "литературните кафенета" на Европа. Термин, често използван в старите столици на Европа, свързан с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения. Средища, които събират хора от различни области на културата - писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти. Традицията на "литературните кафенета" отдавна е станала част от живота на артистичните среди във Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков. Тя е жива и днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на големите европейски градове.

Гутенберг
София 1303, ул. Осогово 60
ik.gutenberg.bg@gmail.com

Въведение
Бохемските кафенета от 1944 г. до 1989 г.

• До 1944 г.
• Кратък преглед на най-известните бохемски свърталища в София до 1944 г.
• Типологизация на кафенетата по Богомил Райнов
• Писателското кафене "Цар Освободител"
• Ресторант-сладкарница "България"
• Руският клуб "Крим"
• Интервю с Божидар Икономов - Дари: "По обяд се срещахме в "Бамбука", "Бразилия", "Шапките" и "Млечния бар"
• "Под липите"
• 40-те до средата на 50-те години
• Основни локации през 40-те години на ХХ век - "Луката", Клуб на културните дейци, "Производството", "Прага" и БИАД
• Клуб-ресторант на Съюза на българските журналисти
• Дамян Обрешков: Извеждане от забравата
• Средата на 50^-те - 60^-те години
• "Бамбука"
• Кафенето на писателите на "Ангел Кънчев" 5
• Интервю с Васко Жеков: "Да влезеш в Клуба на писателите, трябваше да си успял и да си мъдрец"
• Кратък преглед на заведенията от средата на 50^-те - 60^-те години - "Севастопол", БИАД, "Прага" и Унгарския ресторант, "Ашингер", "Чайка", бар "Славянка", "Опера", "Берлин", "Астория", "Бразилия",
• Млечен бар
• Ириней Константинов: "Купони ставаха навсякъде - от пивницата до Руския клуб"
• Интервю с Михаил Вешим и Любомир Методиев: "Във "Феята" изпивахме по една тава водка"
• 70^-те - 80^-те години
• Общ поглед от 70^-те - 80^-те години
• Богдана Карадочева: "Интелигенцията се събираше в "Бразилия"
• Бар-ресторант на СБХ
• Проф. Валентин Старчев: "Ресторантът и Кафето на СБХ беше средището, в което всички се сбирахме"
• Кирил Маричков: "Песента "Говори се за нещо..." е за сладкарница "София"
• Никола Антикаджиев: "Привлякохме клиентела в Клуба на Народния театър с атмосфера, не толкова с храната"
• Интервю с проф. Божидар Димитров: "В кръчмите научих това, което един качествен историк трябва да знае"
• Чешкият клуб
• "Яйцето"
• Интервю с Николай Поппетров: "Отношението към Кафенето на писателите бе като към институция"
• "Кристал"
• Клуб на кинодейците
• "Стадиона" и аперитив "Троян"
• Йордан Василев: "Нашият семеен ресторант с Блага беше "Стадиона"
• Бар и ресторант на Гранд хотел "София", Хотел "Балкан", бар "Ориент" и парк-хотел "Москва", бар "Астория", "Кравай" и "Синьото"

Известни артисти, обитатели на кафенетата (портрети)

• Любен Зидаров: "Работя илюстрация от 40 години"
• Създателката на индустриалния пейзаж Мария Столарова
• Интервю със Стефан Илиев - Чечо: "Неподчиняем съм. Такъв съм и досега"
• Интервю с проф. Крум Дамянов: "Заради декорацията на Хотел "София" бяхме обвинени във формализъм"

Опитът на другите

• В литературните кафенета на Виена се чувстваш "почти като у дома"
• В Монпарнас по следите на Пикасо и Модилиани
• Арткафенетата на ул. "Нови свят" във Варшава са на повече от век

Основна литература