Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
Рейтинг: 8.88 / 8 гласа 
