"За
Софроний Врачански е писано немалко от няколко поколения наши историци и литературоведи. Десетки са специализираните изследвания за живота и делото му, издадени в монографии и академични книги, четени на научни конференции и отпечатани в сборници. Резултатът е, че това не го е направило по-познат и по-разбираем за широката публика, за която Софроний е ученик на
Паисий. И дотук! А неговата личност заслужава да бъде извадена от килера на историята и да получи полагаемото ѝ се място в пантеона на будителите, където е "вкарана във втората редичка" според сполучливото определение на
проф. Пламен Митев в художествено-документалния филм Грешникът светец. Затова трябва да погледнем личността на Софроний не от перспективата на една отминала епоха, а от гледната точка на сегашните модерни времена. И тогава ще видим не снишаващия се старец, а неуморимия екшън герой. Не скучния свещенослужител, а предтечата на масовата култура по нашите географски ширини. Ще го видим не като потъпкан роб, а като библейски пророк, който със силата на своята вяра и дух превръща мъчителя си в мислещо същество.
Повече от двеста и десет лета това скрито национално съкровище е било пред погледа на поколенията възрожденци, книжовници, духовници, народни будители и учители, борци за самостоятелна църква и национално освобождение. Пред очите на цял народ и на неговите историци, изследователи, писатели и читатели, които, всеки посвоему и през призмата на своето време, са се докосвали до църковните проповеди, преводите и поучителните писания, до житейската съдба и неукротимия дух на една българска загадка. Истински исторически ребус, наречен поп Стойко Владиславов от селото Котил, по-сетне игумен Серафим на Капиновския манастир и още - архиерей Софроний, епископ Врачански, а накрая - Софроний, архиерей Български.
И да е толкова трудно да прозрем, че под расото и калимявката на този скромен селски свещеник, зад владишкия жезъл на единствения по това време български епископ, вечно бягащ за спасение от кърджалийските времена в едно живелище варварское и хайдутское, се крият невероятен дух, юнашко сърце, буден ум и чудовищна упоритост и постоянство. Тези му качества ще го превърнат не само от мъченик и грешник в светец, но и от народен будител ще го извисят до пръв духовен и политически водител на своя народ, ще го ръкоположат като първия наш национален герой от зората на Българското възраждане, предтеча на идващите подире му
Левски,
Раковски, Бенковски и
Ботев. Може би тук читателят ще възкликне, че авторът много се изхвърля и без да е представил никакви доказателства, бърза гръмогласно да възвеличава един незабележим, свит и скромен човечец, който сам си признава пред турския големец, че ми есми рая и всегда есми боязливи като зайци. И как сега на доверие да го туряме ние редом, че и отгоре, с един сонм вехти войводи и славни хайдути, с въстаници и четници, загинали с оръжие в ръка в бой с петвековните поробители, като боязливият наш поп и книжовник не е похващал през живота си ни пушка, ни пищов, а е държал в ръката си едно паче перо вместо смъртоносно оръжие.
Да, уважаеми читателю, такива са парадоксите на историята - един учител в килийно училище ще поучава и вдъхновява своите поробени братя и ще ги превърне със словото и делото си от рая в народ, който цени своята вяра и работи за своето бъдеще. Започнал своя път в родолюбието от първия препис на
История славянобългарска на Паисий, поп Стойко крачка по крачка отива далече напред и нагоре със своето вехтозаветно оръжие - писаното и говоримото слово, пред което не може да устои и най-жестокото агарянско иго. И вече като архиерей Софроний доживява да види с очите си как словото ражда делото, как с политическата борба българската кауза е възкресена пред великите сили след четиривековно забвение. Той успява да създаде първия материален символ на българското Възраждане - Българска земска войска във Влашко, готова заедно с руската Дунавска армия да воюва за освобождението на отечеството. Обаче нашествието на Наполеон на изток през съдбоносната 1812 г. отлага това историческо събитие с още 65 години във времето."
Из книгата
Начало 
