Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж

Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж Георги Милков Времетраене: 1:07 мин. Княз и чума Николай Райнов Времетраене: 1:15 мин. Нирвана за нискотарифни пътешественици Невяна Троянска Времетраене: 1:07 мин. Четенето като път към щастие Дейзи Бюканън Времетраене: 0:59 мин. Лао Дзъ Времетраене: 1:22 мин. Цвета Брестничка Времетраене: 1:24 мин. Х. Д. Карлтън Времетраене: 1:18 мин. Красимира Ангелова Времетраене: 1:57 мин. Захарий Стоянов Времетраене: 1:37 мин. Латифе ханъм. Съпругата на Ататюрк Ипек Чалъшлар Времетраене: 1:13 мин. Джоджо Мойс Времетраене: 1:27 мин.

Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго.

Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло.

В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз определено нямам княжеско потекло.

Накрая един слънчев ден в Ботсвана, когато тъкмо си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си пищност огромен носорог...

Най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. А Носорог в банята е книга точно за тези вироглави изненади, които подгряват водата в иначе хладната къпалня на живота.

Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж съдържа четири раздела:

• С ръчния багаж между Лисабон и Токио;
• Пътешествия в историята;
• Ескизи по портретите на някои политически физиономии;
• Три места в България.

"Отправихме се към специалната зона, изпълнени със смесица от сладко любопитство и тревожно неведение за близкото ни бъдеще. Очакваше ли се от нас да бъдем на някакво светско ниво в компанията на тези японски жени? И как въобще се държи ниво, когато си само по мокри провиснали ведомствени гащи в един размер? Леко си отдъхнах, когато видях средната възраст на работничките, която бе в хармония с древната история на тази велика страна.

А фактът, че всички бяхме настанени в едно помещение, наредени по масите и обливани отстрани с маркуч като новоприети клиенти на патологията на ул. Здраве в София, съвсем допринесе за мъртвешкото ни спокойствие. Закриха ми очите с един зелен пищимал и повече не видях нищо. Предадох се на рецепторите си за допир. Изглежда, бях намазан с ексфолиант - точно както едно време обтриваха бебета със свинска мас в онази България отпреди победата на либералния диктат.

Чувствах се като беззащитно малко създание в съдбовните обятия на тази могъща жрица на телта и водата, която свали от мен бремето на поне две стари кожи. А щом си нахлузи кесии за баня и на двете ръце, аз вече можех да се похваля със свой прочит на казаното от класика: Живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!.

***

Взирах се в лицата на моите престарели домакини. Мимолетните трепети на младостта бяха безвъзвратно отмити от пороя на годините, но набръчканите линии на споделеното щастие сякаш бяха гравирани по тях. Като отколешни любовни инициали върху кората на вековен дънер. Но нима всяко усърдно търпение не е било възнаградено с тиха награда накрая? Зрелостта на нашето пробуждане винаги е по-мъдра от всичките ни младежки сънища.

В моменти като този ми се е искало да се оставя на фантазията, че Ориентът е решил най-неочаквано да ме заговори и великодушно да ми разкрие съкровените си тайни. Бях виждал вече и бляскавите цветове на джамиите в Кербала, и великолепната светлина над руините на древния Вавилон, и тържествената самота на Великата сирийска пустиня, и шумното оживление на базарите в стария Багдад...

Всичко това ме бе впечатлило, но можех ли да кажа, че познавам и троха от този свят на велики химери? Не бяха ли това само мимолетните проблясъци на източното въображаемо вълшебство? Само няколко златовезани мотива върху завесата, простираща се безкрайно пред глъбините на близкоизточните тайни. Тепърва щях да разбера, че зад тези дипли се крие необятен, величествен свят - така невъзможен за разгадаване."
Из книгата

Георги Милков е популярен български журналист и телевизионен водещ. Роден е на 8 март 1973 г. в гр. Видин. Завършва средно образование в Природо-математическата гимназия Антим I, като родителите му очакват от него да кандидатства архитектура, защото рисува добре. Тъй като още не е избрал категорично бъдещата си професия, но знае, че иска да пътува много, предпочита първо да приключи с военната си служба - служи в Школата за запасни офицери Христо Ботев в Плевен. Кандидатства журналистика в СУ Св. Климент Охридски и още от втори курс започва практика като стажант в различни отдели на вестник 24 часа. В периода 2000 - 2007 г. е частично базиран в Либия и става специален кореспондент на медията при отразяване от начало до окончателната развръзка на процеса срещу българските медицински сестри по т.нар. СПИН дело.

Георги Милков има опит и като военен кореспондент от българските мисии в Афганистан (2001) и Ирак (2003 - 2004), също така работи и на терен по редица регионални проблеми в Западна Сахара и Дарфур, отразява в журналистическите си материали и израело-палестинския конфликт. Журналистът проследява отблизо отзвука от бунтовете - след 2010 г. се стига го бърза промяна в баланса на силите; той отразява и събитията в Либия след края на режима на Кадафи до последния военен конфликт там през 2019 г., когато се състои сблъсъкът между силите на управляващите източните части на страната ген. Халифа Хафтар и правителствените части в Триполи.

Докато пребивава по-дълго време с цел теренни изследвания на по-широкия Близък изток и Субсахарска Африка, Милков не се колебае да поема и нови предизвикателства - предприема проучвателни пътувания до конфликтни зони в други точки на света, като Корейския полуостров, Северна Корея, Азия, Латинска Америка. Като външнополитически кореспондент журналистът интервюира голям брой държавни и правителствени ръководители, сред които са Шимон Перес, Реджеп Ердоган, Бенямин Натаняху, Шиндзо Абе, Муамар Кадафи, Сейф ал Ислам Кадафи, външните министри на Египет, Турция, Алжир, Палестина, Япония, Италия, Гърция и други.

През март 2023 г. Георги Милков отпразнува своята 50-годишнина с премиера на първата си книга Истории от ръчния багаж, която включва 125 разказа от най-забавните и най-важните срещи в живота му. За 30 години практически и професионален опит като журналист Георги Милков има многобройни публикации по теми, свързани с международната политика. Бил е и гост лектор в Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Освен като журналист и специален кореспондент на 24 часа Георги Милков влиза също и в амплоато на сценарист на документалната поредица 5 минути София и пълнометражния документален филм 105 минути София - историята на града, главен редактор и автор на списание GEO, водещ на предаването Плюс това по БНТ (2015 - 2018).

През 2013 г. Милков е победител в телевизионното риалити Африка: Звездите сигурно са полудели, което се снима в Замбия и Ботсвана. От 2020 г. насам е автор и водещ на предаването Религията днес по БНТ.

Книгомания ЕООД
София, 1408
ул. Д-р Стефан Сарафов 24, бл.3, офис 1
online@knigomania.bg