"Този текст е опит за вторачване в оценката на някои признати и не дотам признати възрожденски дейци и започва с недоумение. Какво би трябвало да означава думата „недоумение” в моя случай? Очевидно липса на достатъчно ум, за да проумея нещо. Най-подходящо би било да прибавя въпросителна и удивителна към заглавието, макар че според правописните правила така не се прави. А нещото, за което не ми достигат умствени сили, е да осъзная истинската цел, поради която Михаил Арнаудов предприема изследването си, наречено от него „студия” и озаглавено „Векрович и „Веда словена”. Принос към историята на българския фолклор и на Българското възраждане в Македония. С неизвестни писма, доклади и други документи от 1855 до 1893 г. //СбНУ.Т. 52, С., 1968" с цел да противопостави Веркович на Гологанов? Първият като невинна, неосъзната жертва на съзнателна злонамерена измама? Вторият като безскрупулен лъжец и сребролюбец, заел се с по-черен от дявола издирването на песни, статистически, етнографски и географски данни за приказки, обичаи, своя край, единствено с цел печалба, при това изнудвайки своя благодетел - агента на тайната сръбска пропаганда в „Стара Сърбия” - Стефан Веркович чрез „изфабрикувани”, по думите на Арнаудов, текстове. Веркович и Гологанов! Веркович без Гологанов? Веркович против Гологанов? Веркович или Гологанов??? А Арнаудов? Защото в този пълен с публикувани архивни документи труд по същество става дума за Веркович, Гологанов и Арнаудов? Какво иска да каже авторът от една страна с обилния илюстриращ дейността на своите герои материал, състоящ се предимно от писма, рапорти, изложения и молби, а от друга - с щедро обрисуваните от психологическа гледна точка портрети на Веркович и Гологанов? Очевидно чрез богата и неподлежаща на съмнение документация Арнаудов иска да постигне истината в научния спор относно „Веда словена”? Не по-малко очевидно е, че възприема като свой дълг приключването на започнатите от своя учител проф. Иван Шишманов опити за доказване на Гологановата мистификация.
За целта се позовава на запазеното в архива на Шишманов (в Народописния архив на БАН) писмено наследство на Веркович. В предговора на обширната си студия Арнаудов поделя, че началото на този труд, целящ да представи „вътрешната история на мнимото „Родопско откритие”, датира от края на 1943/началото на 1944 г., а продължението на тази научна задача става възможно едва след 10 години - през 1953 г. Писането приключва през лятото на 1954 г. Арнаудов не само довежда до край делото на Иван Шишманов, но потвърждава, според собственото си убеждение, правилността на неговите прозрения и изводи относно „Веда словена” и ролята крушовския даскал мистификатор: „Бих искал да на вярвам, че моите наблюдения и изводи, ще се окажат в пълно съгласие с истината, която се е мяркала като идеал и в неговото съзнание" (Арнаудов 1968:6)."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
