Христо Ботйов. Съчинения

"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави!

Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес вече малцина биха си представили душевността на Ботйов и величието на онова, което той ни остави.

А това не са само вълнуващите стихотворения, които научаваме наизуст във възраст, в която не можем да почувстваме с разума си тяхната енергия и дълбок смисъл, а когато вече сме в състояние, сме улисани от ежедневните си грижи, които смятаме за най-важни, забравяйки, че най-важното за човека е да живее свободен.

Пълното издание на Ботйовото творчество е подготвено от образованата в Австрия и Швейцария дъщеря на Ботйов, Иванка, и предадено в печатницата. Когато книгата излиза през 1907 г. Иванка е споходена от ранна смърт и не успява да я види напечатана. До ден днешен тази книга не е преиздавана в пълния си обем и ти, драги читателю, имаш възможност с това издание да наваксаш загубеното.

Цялостното творчество на Ботйов ни разкрива един изключително образован човек, който е наясно с деятелите на Просвещението във Франция, Германия и Русия и техните трудове, който е наясно с историческите събития в негово време в Европа - войната за независимост на Гарибалди, Парижката комуна, нейното извращаване в диктатура, реставрацията на монархията и установяване в края на краищата на републиканско конституционно управление, който е наясно с всички политически събития и стремления на балканските народи за свобода, който е виждал и имперските лапи, протягащи се към техните вратове.

Ботйов смята, че замяната на турския султан с руския цар няма въобще да измени положението на народа и съществено прозрение в него е, че националната независимост трябва да бъде съчетана и със социална справедливост. Това личи от убийствената критика, на която са подложени не само турските дерибеи и издеватили над народа ни, но и оная част от чорбаджийството и гръцкото, и българско духовенство, която се е превърнала в оръдие на османското потисничество. Нескрито е отвращението му към израждането на идеите на Парижката комуна, превръщането ѝ в Якобинска диктатура и възторга му от решението на френския сенат за установяване на република, последвало реставрацията на монархия. Това се вижда и в отношението му към сръбската скупщина, в която той вижда по-добър изразител на волята на народа, отколкото в монарха.

Пишейки за издевателствата на руските казаци над емигриралите в Бесарабия българи, душата му кърви не по-малко, отколкото, когато пише за издевателствата на турците в България. Безценен в неговата публицистика е анализът на политическото състояние на Румъния, млада Сърбия, Босна, Черна гора и Гърция. С анализа си той търси отговор на въпроса: има ли възможност да се създаде федерация на южните славяни, която със своя брой на население и природни ресурси да е в състояние самостоятелно да се защити срещу всеки агресор и която да е в състояние да гарантира свободно развитие на своите граждани. Тънките му познания по състоянието на този въпрос още тогава го водят до изводи, които и днес имат своята актуалност.

За Румъния той с болка констатира уволняването от държавни постово на етническите българи, които са не по-малко свободолюбиви и родолюбци, отколкото своите влашки съграждани. Целта на това е присъединяване към западноевропейската общност като "наследници на римляните", потискайки историческите факти, че Трансилвания е българска земя до 9 век, а Влашко, Молдавия и Бесарабия до - 15 век. Тази тенденция имаше своето пагубно развитие в подстрекаването на Румъния от Русия и отнемането с нейна помощ на два пъти територии, които винаги са били населени с българско население.

Анализирайки сръбската политика, той остро критикува онзи национализъм, който фалшифицира историята и предявява претенции за размери на държава в рамките на Душановата експанзия. Анализирайки младата гръцка политика, той вижда ефимерните стремления да се възстанови Източната Римска империя, която никога не е била гръцка държава, като "гръцка държава", претендирайки за двете Македонии, Епирите, Тесалия и Тракия.

От окото на опитния наблюдател Ботйов не отминава политиката на Англия, Австо-Унгария, Русия и Германия в подкрепа на интереси, които в никой случай не съвпадат с българските, което достига апогея си в разкъсването на България след Междусъюзническата война. И в края на краищата, Ботйов стига още в онези години до извода, че борбата за национална независимост може да доведе до национална и социална свобода, ако е единствено и само в ръцете на българския народ.

По това време нашата интелигенция поема различни пътища, с които смята да помогне на страдащия народ. Едната е линията на църковна независимост, другата - на просвещението, разпалена от Априлов-Палаузов и подкрепяна от много широк кръг образовани и необразовани българи, третата е наука - отлично отразена в написването на първата българска научно обоснована история от високо образования Гаврил Кръстевич, или създаването на първия физически кабинет през 1872 от Гюзелев в Габрово, първият български академик по математика, чието име днес носи математическата гимназия в Габрово, и т.н.

Ботйов е критично настроен към всичко това, като смята, че църквата иска да замени подчинението от един монарх на друг, че просвещението води до това, че хората да могат да записват колко души за измъчени и избити, колко са изнасилените моми тук и там, и че истинско развитие на наука и просвета е възможно само в свободна държава със социално справедливи закони. За ясното отричане на социалната несправедливост говорят фейлетоните за положението на работниците в прочутата Великобритания или в Германия, водещи до бунтове и организирана съпротива на пролетариата. Ботйов познава Готската програма на социалдемократите в Германия и Манифеста на Маркс и Енгелс. Всичко това е удивително!

Книгата разкрива и другата страна от душата на емигранта, борец за свобода - убийствена бедност и глад на емиграцията, водеща мнозина да почнат да се грижат за препитанието на семействата си и да оставят революционните идеи на заден план. От голям интерес са бележките в края на книгата, направени от високо образованата дъщеря на Ботйов, която не само че е познавала литературата на онова време по всички въпроси, но е имала и непосредствени сведения от живи борци, политици или техни близки и роднини. Те се четат като история на революционното движение, дават първични и оригинални сведения за видни и неизвестни личности на революционната борба.

И накрая, нека спомена и фаталния трагизъм на този изключителен човек. Ботйов с множество публикации ясно съзнава, че с малки чети не може да се извоюва свобода, и че само създаването на масови революционни организации по цяла България може да я подготви за всенародно въстание - идея, развита от Раковски, който праща Левски в България, за да създаде необходимата организация. За това той съдейства както с организационната си дейност в Румъния, така и със своята огнена публицистика. И каква ирония на съдбата да бъде избран за войвода и поведе именно чета на явна смърт в България! Четейки тази книга, си задавах винаги въпроса: нима Ботйов не е знаел, че тази мисия е обречена на неуспех, та той е толкова интелигентен човек и в цялата си публицистика отрича именно това. Да, той е знаел, но онази експлозия в душата му, причинена от нетърпимите страдания на народа му, когато младите го викат да ги поведе, на мястото на отдръпналия се стар и опитен войвода, го кара за завърши по този начин започнатото с поезия, публицистика и организационна дейност дело и да изгори като факел за него, за да освети пътя на следовниците си!

Чест и слава на този велик хуманист!"
Д-р Николай Иванов Колев

"Тъкмо преди осемнадесет години покойният З. Стоянов даде пълна редакция на Ботйовите съчинения. По причини лесно обясними днес, тая редакция не можеше да бъде нито пълна, нито в общия си строеж спомагаше да си създаде човек ясно представление за Ботйов като поет и публицист. "Това е всичко, което ни е останало от този необикновен човек", пише З. Стоянов към предговора на своята редакция, когато всъщност то бе само една част от онова, което е написал Ботйов.

Вън от това съображение, тъкмо сега, 30 години от неговата смърт, ние чувстваме Ботйов като наш съвременник и нуждата от една нова и пълна редакция на неговите съчинения от ден на ден расте.

Ние днес идем да отговорим на тази нужда; до колко сме изпълнили съвестно своята задача, оставаме да съдят други. Тук обаче дължим да дадем няколко пояснения. Главната мъчнотия при редактирането на Ботйовите съчинения ние срещнахме: 1. В това, че не всички периодични издания, в които има по нещо, напечатано от нашия автор, могат да се намерят сега, и 2. Не всичко, което е писал поетът революционер носи неговия подпис. С изключение на няколко стихотворения, останалото е излязло без каквито и да е инициали, по които да правим своите разгадки - затова трябваше да препрочитаме и чоплим всяка статия и бележка отделно, за да определим кое принадлежи на Ботйов. И трябва да кажем, че тая мъчнотия, която ни носеше най-големи отговорности, можахме да превъзмогнем. Ние имаме достатъчно точни данни за условията на нашия редакторски живот преди Освобождението и първото нещо, което ни предстоеше, то бе да отделим онова, което не е писано от Ботйов. Нашият критерий, основан освен това и на факти, черпени непосредствено от живота и произведенията на поета, ни даде положителни резултати и смело можем да поддържаме, че всичко, поместено в настоящия том, е излязло изпод перото на Ботйов.

За онова, което не е вместено в нашата редакция, не трябва много да съжаляваме. От бр. 4 на Дума (Браила, 1871), който не можахме да намерим никъде, е взето и без това най-важното - политическата статия "Примери от турското правосъдие", с изключение на някои маловажни бележки, а броеве 3 и 4 на в. Будилник (Букурещ 1873) може да ни донесат вероятно някои приятни за четене късчета; ние сме убедени обаче, че те нищо съществено нямаше да допринесат към съчиненията на Ботйов, взети изцяло.

Съчиненията на Ботйов ние разделихме на седем отдела и ги снабдихме с 280 обяснителни бележки. Последните смятахме за една необходимост, защото без разбулване на някои събития и др. т., визирани от Ботйов поради тяхната известност за своето време само мимоходом - днес мъчно биха се чели с нужната свобода много негови статии. Колкото за разпределението, то ни се наложи от новия материал, който поместихме; нека Ботйов се търси не в популяризации, подправки и приятни биографии, но в съвкупността на неговите литературни трудове и дела. Последните са осветлени чрез неговата кореспонденция, част от която поместваме в отдел VI, и в онези подвизи, които са представени из няколко документи на отдел VII. Стихотворенията в настоящия том са в дефинитивна редакция, каквато ни едно от днешните издания на Ботйовите стихотворения не представлява. В отдела Бележки читателят ще намери посочени различията, - там ще види и оная небрежност, с която са се отнасяли досегашните издатели, които са препечатвали трудовете на поета. Освен това, стихотворенията в нашата редакция пазят и друг ред, затова те носят и по-друга нумеровка от тази, която имат в редакцията на З. Стоянов и други. До Хайдути ние запазихме по необходимост реда, който имат у Ботйов в неговата сбирка Песни и стихотворения (Букурещ 1875), а останалите, заедно с първите, дадени според датата на тяхното появяване, помагат на всеки да съди сам за развоя на идейното и художествено творчество на поета.

В отдел VII поместихме Политическите задачи, някои обявления, книжовни вести и др. Освен дето тук читателят ще подхрани своето любопитство, но по тях може да съди какъв е бил литературният живот на поета от 1868 г., когато е дал първата си книжовна вест в Дунавска зора. Трябва да отбележим и това, че съзнателно пренебрегнахме забележките на Ботйов към превода на книгата Дунавските българи от Д. Иловайски. Наистина, те са любопитни и важни до известна степен, но без значение за съчиненията на поета. Читателят може да ги намери сам в книгата на Иловайски, преведена от Ботйов (Букурещ, 1875).

Признаваме, че в един предговор към новата редакция на Ботйовите съчинения можеше да се каже нещо повече, като се засегнат, макар издалече, по-главните моменти из сложния обществен живот на поета. Но ние искаме да останем верни на своя принцип: да представим поета в пълнотата на неговите литературни и политически възгледи чрез собствените му произведения."
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Предговор на издателя
Предговор
Иванка Хр. Ботйова-Христова
Стихотворения

• На прощаване
• До моето първо либе
• Делба
• Елегия
• Майце си
• Към брата си
• В механата
• Хаджи Димитър
• Моята молитва
• Странник
• Пристанала
• Борба
• Гергьовден
• Патриот
• Ней
• Хайдути, баща и син
• Защо не съм?
• Послание
• Обесването на Васил Левски

Хумор - Сатира

• O, tempora! O, mores!
• Хайде на изложбата!
• Долапът
• Фабрика за попове
• Калъп за учители
• Епитафии
• Подслушано
• Видяно
• Казано
• Съновник
• Песен на букурещките български ергени
• Това ви чака
• Разпис за награди
• Гатанки
• Послание от небето
• Длъжностите на писателите и на журналистите
• Политическа зима

Политика

• Наместо програма
• Народът
• Примери от турското правосъдие
• Смешен плач
• Петрушан
• Злото
• Решен ли е черниковия въпрос?
• Вестник Знаме
• Външен преглед
• Критика, библиография

Коренспонденция

• Писмо до К. Тулешков
• Побратиме Драсов!
• Брате Драсов!
• Бай Димитре!
• Бай Данаиле
• Брате Гр.
• Писмо до Ст. Заимов
• Добрий бае Димитре!
• Бае Стамболов
• Оставка

Известия - книжовни бележки
Радецки
Телеграма
Писмо на Ботьова до капитана на Радецки
Бележки