Седемте сестри: Историята на Али
Сестра на бурята

Поредица "Седемте сестри" Лусинда Райли Времетраене: 1:53 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

Книгата "Историята на Али" на Лусинда Райли е част от поредицата "Седемте сестри" от издателство "Труд".

Красивата и смела Али Д`Аплиез е на път да се включи в най-престижното състезание с яхти, когато я застига вестта за мистериозната смърт на нейния баща. Връщайки се в дома при петте си сестри, Али открива, че Татко Солт е завещал на всяка от тях координати за истинския им произход и малка загадъчна улика, чрез която да достигнат до корените си.

Но съдбата нанася още един удар за Али, като в яхтеното състезание загива и нейната голяма любов. Съкрушена, младата жена решава да открие коя е всъщност, следвайки уликите от Татко Солт. Те я отвеждат в Норвегия, където открива, че е родственица на талантливата Анна Ландвик, която преди повече от сто години със своя ангелски глас пленява сърцето на Европа.

В книгата "Историята на Али" Лусинда Райли създава още един завладяващ епос за любовта и загубата. А въпросът защо липсва седмата сестра е все по-близо до своя отговор...

"Като си тръгна, ме обзе силно желание да стана невидима. Никога през живота ми не бях искала да бъда другаде толкова, колкото в онзи момент. Петнайсет минути по-късно излязохме заедно на терасата. Останалите членове на екипажа ни изгледаха от масата с многозначително подсмихване. Прииска ми се да фрасна в носа всеки от тях.

– Али е хванала стомашен вирус – обяви Тео, като седнахме на масата. – Но като гледам, Роб, май и ти не си успял да се наспиш.
Останалите моряци се присмяха на Роб, който сви засрамено рамене, и Тео се зае да обяснява спокойно каква тренировка ни е подготвил за деня.

Аз седях мълчаливо, благодарна, че беше сменил темата, макар и да знаех какво си мислеха всички около масата. А ироничното беше, че жестоко грешаха. Бях се заклела никога да не преспивам със съотборник, знаейки колко бързо жените получаваха печална репутация в малкия свят на плаването. А сега излизаше, че съм се сдобила с такава задочно. Поне успях да задържа закуската в стомаха си и ме допуснаха на борда. От онзи момент нататък се впуснах да доказвам на всички – особено на него, – че не проявявам абсолютно никакъв личен интерес към Тео Фалис-Кингс.

По време на тренировките гледах да страня от него и му отговарях с по една сричка. Вечер пък, след като приключехме вечерята, стисвах зъби и оставах с екипажа, когато той тръгнеше обратно към пансиона. Защото, повтарях си, не го обичах. И не исках никой друг да си го помисли. Но докато се стараех да убедя всички околни в това, осъзнах, че аз самата не бях особено убедена. Често се улавях да го гледам, когато вниманието му беше другаде.

Възхищавах се на спокойното му, премерено отношение към екипажа и проницателните му коментари, които ни сплотяваха и ни помагаха да работим по-добре в екип. И на това, че независимо от сравнително дребната му физика, тялото му беше стегнато и мускулесто под дрехите. Наблюдавах как отново и отново се доказва като най-силния от всички ни.

Всеки път, когато изменническото ми съзнание се отнесеше в тази посока, правех всичко възможно да го заглуша. Но внезапно започвах да забелязвам колко често Тео се разхождаше гол от кръста нагоре. Да, през деня беше ужасен зной, но наистина ли трябваше да е без риза, докато разглеждахме картите на състезанието...?

– Трябва ли ти нещо, Али? – попита ме веднъж, като ме хвана да го зяпам.
Дори не си спомням какво му отвърнах, извръщайки пламнало от срам лице.

Радвах се, че нито веднъж не спомена думите, които или бях, или не бях изрекла на глас онази нощ, и започвах да се убеждавам, че наистина само съм ги сънувала. Въпреки това знаех, че ми се е случило нещо необратимо. Нещо, върху което нямах никакъв контрол, а не бях свикнала с това. Напуснаха ме не само точните ми като часовник сънни навици, но и здравият ми апетит.

Когато се случеше да задремя, ме преследваха ярки сънища с негово участие, и то такива, които ме караха да се изчервя на събуждане и още повече спъваха контактите ми с него. Като тийнейджърка бях прочела някоя и друга любовна история, но предпочитах напрегнатите трилъри. Но докато съставях наум списък с настоящите си синдроми, за жалост установих, че всичките отговаряха на едно определено състояние: незнайно как бях успяла здравата да се увлека по Тео Фалис-Кингс."
Из книгата

Лусинда Райли (1965 - 2021) започва кариерата си като актриса. Публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите ѝ са преведени на трийсет и седем езика и продължават да вълнуват читателите по цял свят. От тях в световен мащаб са продадени над седемдесет милиона екземпляра. През 2024 г. Лусинда Райли беше наградена посмъртно с отличието Златен Пан.

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc