С аромат на теменужки. Поезия

Без надежда

Загубил всякаква надежда
погубвайки се в самота,
списвайки глава навеждам,
проклинам своята съдба.
Препускайки с ветровете,
търсейки да видя брод,
с последното парче
надежда
търся своята любов.
Изчезнала е тъй далеко,
изгубена в далечен свят,
затрупана от снеговете,
нейде в непрогледен мрак.
От нея спомена остана -
огледало на това,
което нявга беше тука,
а сега е празнота.
Но аз вървя и я
преследвам
сред необятните поля,
където само чрез надежда
възможно е да прелетя.
Не зная аз къде отивам,
не знам, но знам едно,
от нея даже да умирам,
се напреде ще вървя.
Но време вече не остана,
като птица отлетя,
оставяйки ме във полята
сред безбрежна празнота.
Васил Василев