"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
Съставител: Боряна Желева. ... Сборник на журналисти - поети и писатели. 14 журналисти от различни медии представят свои разкази, пътеписи, стихове и размисли в книгата Око на времето. В сборника участват произведения на Боряна Желева, Димитър Николов, Виктор Чулев, Гергана Хрисчева, Иглика Горанова, Ивайло Кицов, Калин Каменов, Мариана Кирова, Наталия Маева, Станислава Пирчева - Ава, Таня Иванова, Татяна Явашева, Татяна Атанасова, Янка Петкова. Сред авторите са утвърдени имена от Литературния кабинет Владимир Башев, както и журналисти, които публикуват за пръв път свои авторски художествени текстове. В книгата ... |
|
|
Накрая След бездиханния живот и бездиханната любов, под призрачния небосвод с металносребърен обков прииждат морните вълни на моите последни дни. Затънал съм до гуша в тях, но, Боже мой, не ме е страх! Обичах и обичан бях - благодаря ти, че живях... Петър Анастасов Петър Анастасов (1942 - 2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта - отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани ... |
|
|
"...приеми поясненията под черта към някои от случайните думи от речника, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете - не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens... в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на играещия човек)..." Ивета Данаилова ... |
|
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
|
|
Виден общественик, юрист и бивш политик, но и човек на изкуството, поет и мислител - това е Илко Димитров, който умело насища произведенията си с равни дози разум и душевност. Поезията му често задава трудните, но така необходими въпроси, извежда на преден план екзистенциалните теми, касаещи човешкото битие, живота, смъртта, търси смисъла на съществуването и мястото ни във Вселената. Илко Димитров е роден през 1955 г. в София. Автор е на книгите: Опит за определение, поезия, 1989; Приказки за Попо, книга за деца, 1992; Обратен водопад, поезия, 1995; Вселена по здрач, поезия, 1998; Паркът, поема, 1999; Трите кошници, ... |
|
|
"Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна - дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна - цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В царството на самодивите е първата българска фентъзи поема написана от Иван Вазов."Там на купове игриви, на зелената ливада, заиграли самодиви окол змяюва грамада. Заиграли и запели чудни песни из пустини, бясно хоро залюлели белоногите богини. Слънце, звяр и пиле диво - всичко слуша и не шава. Из гората мълчаливо кукумявката внимава." Иван Вазов ... |
|
|
"Писането на стихове прилича на игра на гатанки с душата ми. Първоначалното въодушевление долита от нея, а после замълчава и трябва аз да отгатна как ще продължи. Финалът на някои от стиховете не веднъж ме е изненадвал. Например Вихрен бяг. Писах го по снимка, която случайно ми попадна и харесах. Започнах го без ясна идея накъде върви, нито как ще завърши, но емоцията беше силна. Горска фантазия също е един от тях. Каня ви да надникнете в третата ми стихосбирка, която обещавам ще ви зареди с пролетно настроение, а на книжната си рожба пожелавам да ви вдъхновява!" Евгения Михалска Гатанка Погледът ти щом ... |
|
|
"Тролейни хроники с разместени страници е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация - събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи - моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето. Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта - личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
