"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека." Иглика Дионисиева "Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни ... |
|
Една книга, три свята за откриване - 53 стиха, 53 илюстрации, 53 прозаични откъса. Пътуване през думи, където поезията сънува, а прозата събужда. Тиха среща между поезия и проза - думи, които се прегръщат и разцъфтяват. Контурните илюстрации подсилват нежността на текстовете, рисувайки светове от чувства. От обич е книга за крехкостта, силата и вечността на обичта - дом за сърцето и очите. Убежище Душите умеят да превръщат нечии рамене в рай, връщат се там, където е вечен май. Душите правят дом, където най-малко Боли. Аглея ... |
|
Колкото да влезе Бог е най-мултижанровата книга на Антон Баев, която включва 4 трагикомедии, предхождани от 4 welcome drink сатирични тостове, и още толкова антракти, които пък са съставени от свръхкъси разкази, цикъл стихове, по-дълги разкази, и пътеписи за градове и хора. Това е и най-ироничната книга на автора, в която рефлексиите върху националните съдбини минават през личната история."Както отбелязва Чехов, ако една пиеса е добра, достатъчно е тя да бъде прочетена. Артистите, режисьорът и сценографията са напълно излишни. Това е и единственото ми основание да издам тази книга - тест за домашен театър, каквото ... |
|
"Нашият обект на изследване е филмът на Бернардо Бертолучи Открадната красота, потопен в поетическата багра на режисьора, преди да бъде заченат като идея. "А бе има нещо в тоя филм, ама авторът не се е постарал да го доизясни, да го доизкаже!" Ако пък случайно някой критик усети магията на филма и опита да я анализира, то и анализът му ще заприлича на кошче за боклук, в сравнение с оригинала. Една магия може да бъде разшифрована само с помощта на друга магия... Преди малко повече от година и бидейки преди това от странния тип хора, аз реших да се впусна в разчитането на поетичните знаци във филма на ... |
|
Магия Издигна се омайно красива, над индиговите води заблестя. Без глас зашептя ми магично тайни приказки за любовта. Прашец златен тихо разпръсна по вълните смълчани в нощта. Оживя на брега фея вълшебна с прелестни прозирни крила. Чародейно в миг ги разгърна, нежно ефирни, сякаш мъгла, и понесе се по пътеката чудна в теменужената мека тъма. Евгения Михалска "За тази стихосбирка събрах шепа морски раковини, които да разпръсна тук-таме, за да ни заредят с лятно настроение. Има нещо романтично в това да живееш на остров, откъснат си от света, но и не съвсем. Привилегията да срещаш морето през всеки сезон е ... |
|
Морски сънища в кутии за пици. Лодка в сенките е flipbook. Съставена е от 64 рисунки с графитен молив във формат 6 x 7 cm, върху бананова хартия, направени от автора през 2004 година по време на полет от Мадрид до София. Поводът за рисунките е подготовката за изработване на конкретна поръчка за оформление на учебници по английски език на издателство Richmond / Grupo Santillana Испания. Фабулата е екстракт от сториборд за триминутно рисувано филмче и представлява криптиран опит за импровизирано проследяване на проявите на талант, страх, радост и амбиции, както и имплозиите на любов и желания между хартиени артефакти и ... |
|
"Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към ръба на света, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно." Мирела Иванова "Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места - знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |