Мистерията на металурга се изследва в студии, посветени на новата фаза в развитието на древното изкуство, свързана с откриването и обработката на метала. Това е епохата на халколита, меднокаменната ера. Варненския халколитен некропол предостави първото обработено злато. Анализът на предметната структура в погребенията разкрива, новата представа за света, новата социална йерархия, новото миторитуално мислене, новата естетика на хората от това време. Сравненията на идеологическата система на архаичния ковач с митовете и обредите на металурзите от по-късните епохи показват изключително стабилна представа за ролята на тази ... |
|
В томчето с избрани творби Бреговете на съня поетът Боян Ангелов е събрал свои лирически внушения и видения, създавани в продължение на няколко десетилетия. Идеята на автора е да представи най-знаковите според него творби, които показват един труден, но плодотворен път на търсения и художествени експерименти. ... |
|
"Драматичен е жизненият и творческият път на поета, драматурга и артиста Радко Радков - така както са превратни друмищата на високите, непреходните имена от плеядата творители на българската култура. В книгата Вопли на псалмник: Радко Радков е направен прочит-съпреживяване на Византийски запеви. Стихове (НМ, С. 1978) Сонети (Варна, 1978), Царски сонети (Велико Търново, 1995) и на неизвестни стихотворения (от 1956 - 1958 и 2004 - 2009 г.) на бележития сонетист Радко Радков. В развоя на тази многовековна лирика с високия си дар-слово достойно място заема сонетникът-славей Радко Радков - българският Петрарка." Проф. ... |
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
"Стиховете на Катя са изненадващо смели житейски характеристики,озвучени оригинално - рязко и в риска си задъхано причудливи. Искрено ѝ се зарадвах!" Иван Теофилов "Тревожно писане в упор, в чиято деликатна категоричност въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини означава болезнеността да се раждаш всеки път отново и отново - с мозък без почивка и сърце без дъх." Йордан Велчев "Поезията на Катя Димитрова е странна птица, не защото има страх от високото, а защото ценните неща са по необходимост поне малко странни. Страхът е тема в книгата, но той винаги е близо до ... |
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
С картини на Владимир Пенев. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. От 1973 г. работи в списание Съвременник, като понастоящем е главен редактор там. Автор е на 18 книги, между които трилогията - Битието, Изходът, Законът, култовият роман Разруха, романите Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия. ... |
|
"Това е първата ми стихосбирка. В нея са събрани всички стихотворения, които съм написала през годините. Тази книга е една моя сбъдната мечта. Всяка буква, всеки стих в нея отразяват моите чувства - радост, мъка, гордост, трепет, надежда, отчаяние, възхищение, предателства, преклонение в различни периоди от моя живот." Румяна Влахова-Станоева "О, аз на този свят ще дойда пак! Във всяка нежно дишаща тревица, във чашката на някой кървав мак или като перо на горда птица!" Румяна Влахова-Станоева ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |