Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. От 1973 г. работи в списание Съвременник, като понастоящем е главен редактор там. Автор е на 18 книги, между които трилогията - Битието, Изходът, Законът, култовият роман Разруха, романите Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия. ... |
|
|
"Това е първата ми стихосбирка. В нея са събрани всички стихотворения, които съм написала през годините. Тази книга е една моя сбъдната мечта. Всяка буква, всеки стих в нея отразяват моите чувства - радост, мъка, гордост, трепет, надежда, отчаяние, възхищение, предателства, преклонение в различни периоди от моя живот." Румяна Влахова-Станоева "О, аз на този свят ще дойда пак! Във всяка нежно дишаща тревица, във чашката на някой кървав мак или като перо на горда птица!" Румяна Влахова-Станоева ... |
|
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
|
Белоснежко И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно. В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно. Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно? Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност. Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече. Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече. В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно. Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно. Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ. Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош. Едно начало, среда, край или цяла вечност? Избирай спътника, посоката на ... |
|
|
"Родена 1943 г. в София. Завърших приложни изкуства и това беше моята професия. Бях ръководител на художествено ателие. Работех в Младежки театър и там се пенсионирах като помощник-гримьор. През 1970 г. се омъжих за актьора от сатиричния театър Иван Обретенов - Батето. Имаме 2 момчета. Малкият Данаил Обретенов стана актьор като баща си. Поезия започнах да пиша пред 5 години (на 77 години). Вълнуват ме душата и философията." Марийка Обретенова ... |
|
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
|
Вечното пътуване Върху Земята - автобус безкраен - пътуваме и ден, и нощ през кръстопътища и магистрали, сами сред звездния разкош. И вперили очи в неумолимата река на времето, затворена в спирални брегове, към дъното несигурно с теб път поемаме, за да открием нови светове... Д-р Румяна Върбева ... |
