Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски, защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев. Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга."
Иван Ланджев
"Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
"Когато прочетох стиховете на Юксел, се изненадах от тази дълбока чувствителност, която сякаш разпръсква зов за любов, вик за споделяне, тиха молитва за красота! Сега живеем във време без усещане за романтика, време с единствена мисъл за оцеляване, грозно време. И само тези, които имат сили и озарение да отправят към нас предизвикателство с надежда за обич, ще се превърнат в онези ангели, които да опазят и малкото вяра, тлееща в душите ни.
Това е истината на Юксел, търсенето на онова усещане за полет, което осмисля живота ни, онова усещане за любов, което ни извисява до Бог, тази сила на духа, която ни прави ... |
|
|
Преработено издание. ... "Има въпроси, които са по-важни от отговорите. Има думи, в които откриваш подслон и разбираш, че не си сам в своето търсене. За изкуството да бъдеш човек и да обичаш по-лесно себе си и света. Пътешествието продължава..."
Радослав Гизгинджиев
"Рядко се случва някой да описва тъжното така изящно. И да описва хубавото, без да звучи прекалено банално. Ралица умее до съвършенство и двете."
Деси Нико ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Това е първата книга със стихове, фрагменти и есета на Ирен Иванчева, преподавателка по френски език и литература в университета в Синсинати, САЩ. Макар че е позната повече като литературен критик и изследовател, отделни стихове и есета от това издание са публикувани вече в българската и американската литературна периодика, което показва отчетливо личния антологичен характер на книгата."Авторката, емигрирала в САЩ през 2001 г., гледа помирително назад през увеличеното стъкло на отстоянията. Дистанциите - времеви и пространствени - (пре)напрягат, усилват емоциите: ... |
|
|
"Както пламък облизва
на дървото гордостта,
тъй животът се изнизва.
И то не едва, едва.
А със крачки ускорени
галопира всеки ден.
Той, животът, няма време.
Още стой така до мен."
Тодор Билчев ... |
|
|
"Преподавател, филолог, поетеса и журналист на свободна практика, която днес живее и работи в Германия - Хамбург. Нейни стихове са отличени на национални литературни конкурси, превеждани са на френски, турски и езици. През 2018 г. клубът на българските жени и българските семейства в Хамбург, заедно с Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) към Министерски съвет на Република България, присъждат на Христина Въчева голямата награда за високо художествено авторско майсторство в раздел "Поезия", любовна лирика - "Светлината на любовта" и за поезия с обществено значение "Българийо" и & ... |
|
|
"Освободи се...
остави думите да текат,
остави ги да те измият,
остави ги
монотонни и диви,
остави ги да потънат в шума
на ушите ти,
остави ги
да тлеят,
да вият,
да скитат
в чужди глави
остави ги
свободни!
Освободи се...
Думите са мъртви
на всички езици..."
Габриела Цанева ... |
|
|
"Ще приготвя обяд от цветя,
ще го поднеса в златна чиния,
ще подредя на масата
свещ, две чаши вода, ваза
и бутилка вино.
Ще приготвя обяд от цветя -
нещо ароматно и зримо,
като торнадо в степта
и вихрушка в комина.
Ще изям обяда с цветя.
ще пия вода, ще измия
чиниите с вино, вазата
ще строша и ще чакам -
свещта да изтлее.
Тогава ще ме намериш."
Габриела Цанева ... |
|
|
"Светът е цирк... и
ние сме актьорите -
и клоуни, и зверове...
Дресьорите размахват
кожи и кожите се късат
от нашите гърбове...
Зрителите ръкопляскат -
плесници лепнат по лицата ни.
Пестници свиваме
и се оглеждаме -
огради и стени
притискат ни
отвсякъде
и стискат
оголелите ни вратове.
Не са стени, огледала -
във тях се блъскаме -
и клоуни, и зрители,
и зверове.
Развяваме
разкъсаните си тела -
от тях не стават знамена,
а само мачти
с дрипави платна."
Габриела Цанева ... |
|
|
"Усещам тялото си -
като пръст и топлина,
които ме извайват -
атлазена и гладка...
Усещам всеки мускул,
кост, докосване...
и всяка болка,
трепване, копнеж...
Усещам кислорода -
дълбокото му
сливане с кръвта и
милионното
докосване на
капилярите...
Усещам и войната
в себе си - смъртта на моите
войници... и на победените.
Мълчание...
Усещам битката на мислите
в главата си."
Габриела Цанева ... |
|
|
Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрант по майчина линия. В момента работи като финансист в Лондон. "Единайсетте сестри на юли" е третата ѝ стихосбирка."От тези стихотворения на човек наистина му се доживява - казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл."
Стефани Калчева
"Единайсетте сестри на юли" е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието."
Галина Николова ... |
