"Душата на лирическия герой на Димитър Петров - Дионисий е широка, а сърцето му е щедро на доброта и любов. Той обича живота, такъв какъвто е, и раздава любовта си на света, който го заобикаля. Но в любовната палитра от чувства има и търсене, опознаване, съпреживяване и нараняване от любовта. Жената, чашата с вино, хляба, огнището, луната, щурците, звездите и тревите се съчетават хармонично с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата или победата. В стиховете натежава спокойствието на мъдростта, натрупана от житейския опит, говори ясният глас на твореца, носещ послания и откровения."
... |
|
|
Очевидно заглавието на книгата кореспондира с гениалната мисъл "Красотата ще спаси света". Но авторът си поставя въпроса: А кой ще спаси красотата?! И търси отговорите в своите творби, в които история, съвремие и бъдеще се преплитат, защото времето е единно както и класическата категория за красиво. Ето защо материалният израз на красотата е невъзможен без духовната озареност на любомъдрието и алтруизма.
В продължение на предишните си книги с поезия, Димитър Христов отново показва завидно майсторство в изграждането на поетическите форми от лиричното стихотворение до поемата и либретото. Ако изследваме и ... |
|
|
'Владимир Мартиновски е модерен, концептуален автор - всяка негова книга е подчинена на определена концепция и е дълбоко премислена. Поезията му е ерудитска, естетска и същевременно леснодостъпна. Тя е богата на теми и идеи, в нея съжителстват парадоксалното, необичайното и обикновеното, екзистенциалното и интимното, необхватното и дребното, метафизичното и предметното... Освен това тя е богата и на експерименти в областта на езика и на графиката и структурата на стиха. За съжаление до момента този автор е почти непознат в България. Книгата "Преображения" е запълване на тази празнина в познаването на един от ... |
|
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната.
Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
|
"Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми "Да" на читател."
Керана Ангелова
"Още в първото стихотворение, драги ми читателю, ще научиш какво крие поетесата в гардероба си: звезди и скелети. Ако си любопитен обаче до какво води умирането на цветята, какво ражда прегърнатото дърво, къде зимуват ангелите, на какво се смее вятърът, затворени ли сме, или не в клетките на живота и вселената на смъртта, какво е смъртта, за какво ... |
|
|
Калоян Христов е роден през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност "Българска филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преподавател е по български език и литература. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com.
През 2018 г. излиза първата му книга с поезия - "Съвпадения". Негови стихове са публикувани във в. "Литературен вестник", сп. "Нова асоциална поезия", сп. "Литературен свят", сп. "Пламък", алм. "Зорница", LiterNet и ... |
|
|
"Пожелавам си такова безсъние:
вътрешното ми око
да е вечно будно.
Там, където няма нощ,
светлината има
друго име."
Жени Костадинова ... |
|
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения.
Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна.
Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея.
Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си.
Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди ... |
|
|
"Любов от пръв прочит
Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове.
Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?"
Иван ЛанджевГабриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си...
Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост.
Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна ... |
