Коби Браянт

Коби Браянт Роланд Лейзънби Времетраене: 1:00 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Задругата - книга 2: Заветът Добри Божилов Времетраене: 0:54 мин.

"Скъпи баскетбол
от момента, в който започнах да обувам чорапите на баща си и да стрелям въображаеми победни стрелби в Great Western Forum, знаех, че едно нещо е истинско: Влюбих се в теб.

Това бе една толкова дълбока обич, че ти дадох всичко - от ума и тялото до сърцето и душата си. Като шестгодишно дете, дълбоко влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах само себе си, тичащ навън. И така - тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти поиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си, защото то просто искаше да даде повече.

Играх, въпреки потта и всяка болка, не заради предизвикателството, а защото ти ме викаше. Направих всичко за теб, защото така става, когато някой те кара да се почувстваш толкова жив, колкото ме караше да бъда ти. Ти даде на едно 6-годишно момче неговата Езерняшка мечта и поради това ще те обичам винаги."
Коби Браянт, откъс от "Скъпи баскетбол"

"18 пъти избиран в Мача на звездите на НБА, вкарал 81 точки в един мач, най-полезен играч в лигата, най-резултатният гард в историята на играта. Всичко това е Коби Браянт - удивителен и сложен персонаж, един от най-великите играчи в историята на баскетбола."
Пъблишърс Уикли

"Роланд Лейзънби се превърна в най-добрия спортен биограф на нашето време. Той възхищава с факти и създава нетърпение да продължим да четем"
Питър Голенбок, автор на десет бестселъра в класацията на "Ню Йорк Таймс"

"С прецизността на хирург Роланд Лейзънби прави експертна дисекция на живота на най-вдъхновяващия това поколение баскетболист. Какво кара името Коби Браянт да кънти толкова време? Лейзънби прави със силата на репортерското си перо дълбок разрез на постиженията, изпитанията, трудностите и делата на Браянт."
Джонатън Ейбрамс, автор на книгата "Boys Among Men"

"Лейзънби разказва историята на Браянт добре. Тази книга със сигурност дълги години ще остане най-добрата биография на Коби Браянт."

"Просто искам да съм правилният човек - ми каза той, потвърждавайки отново целта си да се превърне в топ играч в НБА. - Не знам как ще го постигна. Но трябва да намеря начин." И го направи, въпреки че навремето целта му изглеждаше невероятна.

Когато приключи кариерата си през 2016 г., Браянт можеше да погледне назад към цифрите, с които се надпреварваше в двайсетте си сезона, и да обяви, че си е спечелил "място на масата" на великите. През 2015 г. задмина своя идол Майкъл Джордан и се нареди на трето място в историята при топ реализаторите, само след Карим Абдул Джабар и Карл Малоун. И най-важното е, че Браянт изведе Лейкърс до пет титли в НБА, игра в 18 Мача на звездите и спечели два златни медала от Олимпийски игри.

"В началото той се появи просто като хлапе, което обича шоуто. Но разбира се, не беше това. Коби Бийн Браянт трябваше здравата да се потруди, за да покаже, че нищо не може да го притесни. Особено в проблематичния му новобрански сезон. Бях в залата, когато вкара първия си кош от игра - тройка в "Шарлът Колизеум" през декември 1996 г. След това се прибра в съблекалнята, прегърна ме и ме разтърси, един такъв кльощав, със сключени пръсти и вдигнат палец. Нямах ни най-малка идея кой беше той. Просто едно момче. Но беше готов да поздрави света.

По-късно през сезона седях сам с него в празната съблекалня в Кливланд, докато той чакаше за участието си в конкурса за забивки в юбилейния 50-и All-Star Weekend в НБА, и си губехме времето до появата му на паркета.

Дискутирахме статута му на момчето от плакатите сред новото поколение от млади таланти, завладяващи лигата, някои от които наистина много млади. Всъщност това бе най-младото ядро от баскетболисти, намерили място в НБА в историята. Той говори за трудностите, за очакванията, за хазарта, за множеството изкушения, които големият, лош Лос Анджелис предлага на едно 18-годишно момче.

Говорихме и за това колко дълбоко го е разтърсило съобщението на Меджик Джонсън, че носи вируса на Спин през 1991 г., когато той е бил само на 13. Как това го е накарало да си обещае, че ще избягва изкушенията - онези, за които Джонсън признава и допълва, че е преспивал с между 300 и 500 жени всяка година. "За мен е просто - каза ми Браянт. Защото искам да постигна много в живота си.“

Всъщност само няколко минути по-късно щеше да прекрати нашия успокояващ, смислен разговор в съблекалнята, за да изнесе поредното си енергично представяне и да спечели конкурса по забивки, което доразпали и без това нажежените му до бяло амбиции. Следващата година беше избран за титуляр в Мача на звездите и то въпреки факта, че дори не беше титуляр за Лейкърс. Последва катастрофалната 1999 г., в която собственикът на "езерняците" Джери Бъс съсипа един безкрайно талантлив отбор.

Сред хаоса на своя трети сезон Браянт изглеждаше много изгубен, самотен, раздразнен двайсетгодишен младеж. "Просто искам да съм правилният човек - ми каза той, потвърждавайки отново целта си да се превърне в топ играч в НБА. Не знам как ще го постигна. Но трябва да намеря начин."

И го направи, въпреки че навремето целта му изглеждаше невероятна. Когато приключи кариерата си през 2016 г., Браянт можеше да погледне назад към цифрите, с които се надпреварваше в двайсетте си сезона, и да обяви, че си е спечелил "място на масата" на великите. През 2015 г. задмина своя идол Майкъл Джордан и се нареди на трето място в историята при топ реализаторите, само след Карим Абдул Джабар и Карл Малоун. И най-важното е, че Браянт изведе Лейкърс до пет титли в НБА, игра в 18 Мача на звездите и спечели два златни медала от Олимпийски игри."
Из книгата

Жануа'98 ЕООД
София, 1000
пл. Славейков 11, ет. 5, офис 17
janua98.bg@gmail.com