Конституция на Българското княжество - Търново 1879 г. 16 април. Приета на 16 април 1879 г. в старопрестолния град, Конституцията утвърждава народното представителство, разделението на властите и широк кръг граждански права и свободи. Настоящото издание представя оригинала на Конституцията във факсимилен вид, съпроводен от осъвременен текст. По този начин читателят получава възможност едновременно да се докосне до автентичния исторически документ и да се запознае със съдържанието му по ясен и достъпен начин. Обстойният и задълбочен предговор на проф. дн Веселин Янчев проследява съдбата на Конституцията - възхвалявана, ... |
|
|
Иван Селимински (1799 - 1867), който е лекар по професия е най-убедителното и красноречиво доказателство за сложността и идейното многообразие на Българското възраждане и за пътищата, които българският свят трябва да извърви, за да достигне до своята велика цел: свободата. Нашето Възраждане не е еднородно и еднолинейно; то не е само революционен патос и борби за свобода, а един драматичен преход от Средновековие, в който се зачеват, раждат и установяват характеристиките на Модерната епоха. Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
"Алманах. По следите на България" е третото издание на телевизионната продукция "Фермата", което огромен брой хора очакват с нетърпение. Кои са темите, които ще открием в редовете на новото издание и с какво ще ни изненада то? Новият алманах е посветен на исторически разказ за земите около България, които някога са били населени с българи. Някои от тях все още се населяват с българи - кои са те, разбери сам. "Алманах. По следите на България" е удивително изследване на териториите, от българското етнокултурно пространство, които са останали извън днешните ни държавни граници. На страниците на ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
|
В третия том на История на Априлското въстание 1876 въз основа на богат документален материал и на постиженията на историографията са изследвани резултатите от въстанието.Прогресивната общественост в чужбина е спечелена за националното ни освобождение - стратегическа цел на Априлското въстание. ... |
|
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Българите са един от народите с най-стара държавност, а на европейския континент Първото и Второто български царства (империи) в продължение на векове са доминираща военна сила и важен културен и духовен център. При Фердинандова България в европейските салони се говори за страната като за седма Велика сила, а Социалистическа България е сред 28-те най-развити индустриални държави, има влияние и завиден международен престиж. Българинът може да има силна и уредена държава. Какви процеси доведоха великата в миналото България и нейния хилядолетен народ до днешната разруха и обезлюдяване? Какво получи България от Прехода и от ... |
