Не толкова кратка история на самолета

Не толкова кратка история на самолета Захари Карабашлиев Времетраене: 1:57 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. 18% Сиво. Специално издание Захари Карабашлиев Времетраене: 5:43 мин. Хавра Захари Карабашлиев Времетраене: 8:45 мин. Опашката Захари Карабашлиев Времетраене: 1:10 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

И други разкази и есета. Прочетете новото издание на награждавания и любим на читателите сборник "Кратка история на самолета", допълнен с разкази от други сборници и непубликувани досега есета! Между прозата и есеистиката на Захари Карабашлиев никога не е стояла жанрова бариера, напротив - свързва ги въртяща се прозрачна врата, през която той свободно влиза и излиза, за да разказва своите неповторими истории. Още преди бестселъровият роман "Хавра" да разбие границите между жанровете, смесвайки минало с настояще и любовна история с трилър, Кратка история на самолета показа на читателите как лиричност и усет към незабележимото, в комбинация с напрегнато действие и размах, могат да рисуват портрет на обикновения живот - колкото ежедневен, толкова и необичаен.

"Уважаеми читателю,

Неотдавна попаднах на едно есе от писателя Джон Чийвър, в което той нарича късия разказ "литературата на номада". Препрочитайки своите разкази тук, осъзнавам, че повечето от тях са с номадска закваска и зачевани в движение - автобус, автомобил, влак, често в самолет - далеч от роден дом и постоянен адрес, между тук и там, между преди и сега, между настроения. На места - пропити с ароматите на меланхолията, другаде - движени от копнеж към едно невъзможно завръщане, те са писани в преходни състояния, в моменти на душевни преломи. В тях съм опитвал да локализирам болка, да компресирам време, да протегна една ръка към самия себе си, а другата към читателя.

Сборникът "Кратка история на самолета" беше публикуван за пръв път преди 9 години и оттогава претърпя 9 преиздания. Когато обаче за пореден път тиражът му се изчерпи и се наложи да бъде допечатан, реших да добавя и някои по-малко известни разкази, излизали другаде, а също и няколко есета, непубликувани досега в книга.

Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново. Или поне да си припомниш, че ги е имало и точно ти си бил някога главният герой в тях."
Приятно четене!"
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" - бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. - класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC Голямото четене. Вторият му роман "Хавра" излиза през 2017 г. и е приет възторжено от критиката и читателската публика.

Карабашлиев е носител на наградите Български роман на годината (НДФ 13 века България, 2018), Роман на годината (Фондация ВИК), Хеликон, Аскеер и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книги, сборници и списания, превеждани са на много езици. Разказ от настоящия сборник е включен в престижната американска антология Най-добрата европейска проза 2018.

"Човек в бялото поле

В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя обектива на фотоапарата си доста повече от това, което показва светломерът. Старият "Никон" обаче е в чантата ми, а чантата - в багажното отделение. Искам да спя след цялото това безсъние от последните седмици. Забелязвам, че шнолата на жената пред мен не е достатъчно добре закрепена да издържи тежката ѝ черна коса. Дали е бързала тази сутрин? Опитвам да си спомня лицето ѝ - мисля, че я погледнах, когато се настанявах на мястото си. Погледнах ли я?

Отпускам седалката назад и опитвам да дремна. От време на време обаче някъде иззвънява мобилен телефон и до мен достигат приглушени парчета разговори. Тези невинни афери с външния свят събуждат нещо като ревност у нас, които мълчим. Мелодийките на телефоните внасят дисхармония в общата ни участ на пътници. Разтривам уморените си очи, после опирам чело на хладното стъкло, решавам точно сега да запомня нещо от този познат до безразличие път. Снощи е наваляло толкова, че да покрие само северната страна на едроразораните буци. От полето стърчат електрически стълбове и тук-таме - голи дървета с гнезда, като клишета от детски рисунки. Всичко е черно-бяло.

В далечината ситната мъглица превръща дърветата в контури на дървета, а по-нататък - в призраци. По някое време автобусът минава през населено място с грозни къщи и приведени хора, с найлонови торбички в ръце. Сега пътят се вие покрай река с нападали около нея дървета с изпочупени клони, окичени с боклуци. Тракторна гума е заседнала в плиткото корито до един мост. След острия завой, вдясно горе, се подава мътножълтеникаво кълбо - зимно слънце. Автобусът излиза на една по-права отсечка, поема дъх и усилва скоростта си.

И тогава го виждам. В гръб. И се отдалечава. Облечен в неизменните избелели селски дрехи, на главата с таке, върти бавно педалите на голям и тромав велосипед. Отзад на багажника му, с тел навярно, е прикрепена зелена пластмасова щайга. Самотният колоездач с мъка, но решително се придвижва в полето и става все по-малко видим. Автобусът превключва на още по-бърза предавка и леко сменя курса си. Извръщам глава, за да запечатам колкото мога повече от този момент. Закъде си тръгнал, човеко, в това бяло поле? Какво носиш в зелената си щайга? Автобусът тръсва малко по-рязко. Пред мен шнолата на жената се закача на облегалката и тежката лъскава коса започва да се разсипва надолу. На стъклото, там, където е било залепено челото ми, е останал малък отпечатък. Вдъхвам в него. Какво да нарисувам там?

Такива дни

...има такива дни.
Говоря за дни, които започват, като че току-що си пропуснал да помогнеш на някого.
Говоря за дни, в които без причина разливаш кафе в чинийката, вратите заяждат или някой те настъпва, без да разбере.
Дни, в които слънцето не е нито твърде близо, нито достатъчно далеч.
Дни, в които жените изглеждат прекалено гримирани, а мъжете говорят ниско и гърлено.
Дни, в които една усмивка ти се струва толкова истинска, колкото сухо цвете между страниците на стара книга.
Дни, които бълбукат като онези пластмасови китайски шадраванчета, имитиращи ручеи.
Дни, в които се чувстваш като фермер, загубил земята си и принуден да изкарва своя хляб на кораб, между чужди брегове.
Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало. В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов.
Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.
Има такива дни.
...има такива дни."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Уводни думи
Разкази

• Кратка история на самолета
• Топлина на непозната
• Разсейки
• Такива дни
• Честита ко
• Къща в планината
• Старото злато на Синсинати
• Жребчето
• Акуа алта
• Човек в бялото поле
• Sinapis Alba
• Изпращане
• История с торта
• Зависимост
• Запетая
• Симетрия
• Наследството на Никодим Никса
• Как не започнах трета световна война
• Равновесие
• До хоризонта и обратно
• Дървото
• Томато

Есета

• Траекторията на героя
• Истинското предателство на Дякона Левски
• Иконично
• Циклоп
• Кости и митология
• Джетлаг
• Дланите на дъщеря ми
• Храна за тигри