Психологически подходи в изкуствознанието

Независимо от усилията на редица автори да интегрират постиженията на психологическата наука към науката за изкуството, безспорен факт е, че в своята досегашна история академичното изкуствознание отрежда по-скоро спомагателна и маргинална роля на психологическите подходи към изкуството като придава много по-голямо значение на историческите, културно-антропологичните и социалните дискурси. Книгата на Петер Цанев има амбицията да представи за първи път цялостен исторически преглед и систематизация на литературата, свързана със съществуващите психологически подходи в областта на историята и теорията на изкуството.

Авторът извежда три основания, които демонстрират как психологическите подходи остават вътрешно обвързани с предмета на изследване в полето на модерното изкуствознание:

• наличие на изкуство, което се определя като психологическо и предизвиква необходимост от дисциплинарно дефиниране на категорията "психологическо" в контекста на изкуствознанието;
• изкуство, което се развива в исторически синхрон и симбиоза с определена психологическа школа или система и се нуждае от историография на психологията като обяснителен контекст;
• изкуство, което поражда нов психологически дискурс и включва като задължително условие определен вид психологическа реторика.

И трите основания се отнасят до потенциала на изкуството да използва психологически теории и понятия, да интерпретира конкретни психологически теми и да провежда свои психологически експерименти.

Национална художествена академия - НХА
София, 1000
ул. Шипка 1
library@nha.bg

Увод
Методологически аспекти на взаимовръзката между психологията и изкуствознанието
Психологическата естетика
Съдбата на "психологизираната" история на изкуството
Дисциплинарни параметри на психологията на изкуството
Съвременни перспективи пред психологическите подходи в изкуствознанието
Епилог: Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Литература
Resume