Историята и нейните "апокалипсиси"

Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще извади меч, за да се опита да "спре" историята, обявена в края за надделяла над първия, свален от престола Му Спасител?

Адът не може въобще да е "естествено" място за човека и не може да е такова за никой човек. Целият въпрос следователно е в това: "неразривно" ли е завързан човекът за злото, което извършва и е извършил тъй че подир самото зло, чийто "естествен" есхатон е адът, и той да се потегля към него гравитично и неотвратимо?

Фондация Комунитас
София, 1000
Патриарх Евтимий 22, ет.3,ап.4
communitasfoundation@gmail.com

Уводни думи
Историята и нейните "апокалипсиси"

• Въведение
• Заблудата на хилиазма. Християнскяит хилиазъм на йоахимизма
• Метафизическият хилиазъм на Хегел и Маркс
• Апокалипсисите на хилиазма
• Апокалипсисът на сциентизма
• Тоталитарният апокалипсис на марксизма
• Заблудата на катастрофизма. Четирите царства на катастрофиращата история
• Катастрофизмът и милитаристичното съжителство на Църквата и света
• Политическият консерватизъм на катастрофизма и Църквата като "сила, която задържа"
• Апокалипсисът на катастрофизма. Мечът в защита на кръста
• Заключение

Предизвикателството на вечния Ад

• Въведение
• Първо размишление: теологическо
• Второ размишление: метафизическо
• Трето размишление: психологическо
• Четвърто размишление: етическо
• Пето размишление: диалектическо
• Шесто размишление: феноменологическо