Св. Авустин Блажени (354-430 г.) е един от първите християнски философи, като още преди близо две хиляди години е разсъждавал за проблеми, които ни вълнуват и днес като смисъла на живеенето, любовта, свободата, алкохола, страстите.
Това че е минал лично по стъпките на греха и ниските вибрации му помагат по-късно да стигне до доста проникновени парадигми. Това се случва след като изключително образованият за времето си Св. Августин решава да се посвети на манихейството, да стане монах и да заживее според божите правила. Той пише редица трудове сред които е "Градът на Бога", повлиян от рухването на античния ... |
|
|
"Жив пламък на любовта" е най-късната творба на св. Йоан Кръстни, която пресъздава най-високата опитно позната реалност на мистичния християнски живот. Чувството, действието и словото на вярващата душа, за която повествува творбата, в дълбоката си същност нямат естествен произход, нито са плод на откъслечни свръхестествени споделяния на Бог във вид на отделни слова, мисли, видения, усещания, но всичко извира от чисто свръхестественото и пределно цялостно споделяна на Светата Троица и бива изразено и изтълкувано, за да послужи на една мирянка, доня Ана де Пенялоса, за която е написано произведението. ... |
|
|
"Настоящата книга е посветена на живота и дейността на братята Харалан и Ладин Попови. Тяхното служение като пастори, останали верни Христови служители във времената на комунистическата диктатура, е пример за възможността човек, притежавайки вяра, да устои и на най-тежките изпитания. Ненаправили компромис със своите убеждения и останали верни на своя духовен дълг, те понасят със самоотверженост гоненията и беззаконието на безбожната власт. Авторът Вениамин Пеев, задълбочен и педантичен изследовател, ни поднася едно документално историческо изследване, написано въз основа на богат изворов материал. Особено ценни са ... |
|
|
Св. Хосемария Ескрива е основател на Опус Деи. ... За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения.
Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит.
Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също ... |
|
|
Второ разширено и преработено издание. ... Що е религия? Какво е отношението между вяра и знание? На какъв език се изразява религиозният човек? Тази книга е въведение в основните проблеми - свещено и смърт, поклонничество и общност, писание и молитва, атеизъм и зло, опит и вяра, мит и магия, жертвоприношение и ритуал, храм и празник, време и място, Бог - при разбирането на религиозния феномен.
Владимир Градев преподава Теория на религията в специалност "Културология" на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Прекъсването на пътя", "Политика и спасение", "Между ... |
|
|
Със свръхестествен поглед Св.Хосемария Ескрива разгласяваше неуморно универсалното призвание за святост и за апостолът. Христос призовава всички да придобият святостта в ежедневния си живот. За него и работата е средство за освещаване и апостолът, когато се живее в единение с Христос; Защото, когато Синът Божи стана човек, Той се съедини по някакъв начин с целостта на човека и на цялото творение. (Йоан-Павел II, Обряд за провъзгласяване за блажен на Хосемария Ескрива, Рим, 17.05.1992 г.) ... |
|
|
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български.
Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
"Диалог за Божието Провидение" на Св. Катерина Сиенска е практична и непреодолимо привличаща интереса творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска, доминиканска терциарка (1347 - 1380), я пише "в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец". Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (Св. Катерина).
Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г., в многодетното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път ѝ се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с Него). 7-годишна, дава обет ... |
|
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи.
Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат".
Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
