Първите асоциации в съзнанието ни при споменаването на Догма 95 включват имената на датски режисьори, които в края на 90-те години на XX век и в началото на новия век въздигат в норма десет правила, по смисъла на които личността на режисьора "потъва" за сметка на екипния принцип, устремен в създаването на нова кино реалност, отличаваща се в техническия си наратив, а оттам и в изграждането на специфичен кинематографичен език. Филмите от Догма 95 се открояват, те са заснети така, че техният стил се помни. Догма 95 предизвиква промяна във визуален и идеен аспект - и днес режисьорите, чиито имена се свързват с експеримента Догма 95 са любопитен, примамлив остров за критиката, за фестивалната публика и за почитателите на киното.
Книгата изследва същността на кино манифестите. Основно място се отделя на съдържанието на последния кино манифест Догма 95. Почти 30 години по-късно той все още звучи актуално, поради обстоятелството, че е своеобразна методология за създаване на качествени, нискобюджетни филми. Датската кинематография през последните години показва висок градус на провокативни и отличени с награди от фестивали творби. Когато говорим за датско кино и за успеха на тази малка държава като тематичен акцент се появява Догма 95. Манифестът Догма 95 предлага стратегия в края на 90-те на ХХ-ти век за създаване на филми, различни от Холивудските продукции, чиято визуална идеология се определя от пазара и международните капиталови структури.
В контекста на европейското кино движението Догма е различно тяло,тъй като не се затваря единствено в рамките на дебат за глобализацията и националните култури. Догма 95 предлага ново социално пространство за създаване на филми, то е по-приобщаващо и демократично. Манифестът Догма 95 поражда интелектуален дискурс относно бъдещето на киното. Тематично изследването е обвързано и с наблюдения върху съвременното българско кино. Дали предложените съвременни български филми са Догма 95 ехо или опосредствана интерпретация на натрупани представи за киното - това са различни хипотези, върху които би било интересно да се разсъждава. Актуалността на проекта се обуславя и от посоките на най-новото българско кино. Кога българското кино е интересно на зрителите? При престижно отличие от международен фестивал? Заради любими актьори, познати на публиката от малкия екран, а може би, когато около даден филм има скандал? Догма предложи друг модел на поведение, пример за актуализация на кинематографиите на малките нации и младите в киното. Заглавията от най-новото българско кино, включени в изследването са дело на режисьори, които като възраст са в средата на 30-те и 40-те между тях липсва разделителния праг млади и стари. Цели и задачи на книгата Манифестът. Догма 95. Рефлексии: - да се регистрира пространство между и дейния императив на манифестите и техните резултати от една страна. От друга да се подложи на дискурс Догма 95, като се анализират конкретни заглавия в стилистиката на Манифеста и се разсъждава върху смисъла и значението им за популяризирането на национална кинематография - да се интерпретират манифестните системи в историята на киното, да се развие по достъпен начин за широката аудитория облика на Догма 95 - да се представи творчеството на датски режисьори, снимащи в системата на Догма 95, да се съпостави техния резултат със същностните характеристики на избрани български филми. Върху сравнителен анализ се откриват възможни допирни зони и се развива отговор на хипотезата, ако Догма 95 е императив, работещ срещу глобализацията в киното - по отношение на изследваните български съвременни филми, задачата, която проектът си поставя е да се дискутират отделни кинематографични прийоми, доближаващи се до системата на правилата и да се потърси отговор на въпроса какво налага тяхното приложение в кинематографичния израз на подбраните за анализ български филми.
Манифестите са предвестник на филмовата теория, защото чрез тях кино деятелите се опитват да подредят идеите си за същността на седмото изкуство. Артикулирането на определено движение под тежестта и блясъка на гръмкото Манифест свидетелства за съпротивителна сила срещу статуквото на вече съществуващото. Манифестите се стремят към новото, те се създават заради идеята за прогрес, за съзвучие с духа на времето. Затова всеки манифест се преживява като ново начало.
Манифестът е интелектуална провокация за всеки учен, защото:- чрез отхвърлянето на доминиращите стратегии в създаването на филми всеки манифест принуждава публиката да преосмисли идеята за смисъла на седмото изкуство;
- манифестът проблематизира широк спектър от въпроси, свързани с кино процеса, включително финанси, технология, стил, авторитет на автора и жанра. Манифестът призовава за пълно отклонение от тези две установени структури и разбира се датската акция е предизвикателство за създаването на хипотези, теории. Така манифестите и особено Догма 95 стимулират изследователя да постави в хоризонта на скептицизма си жизнеспособността на идеята за възможното разтрогване на брака с Холивуд или пък хипотеза за раздяла с авторско кино. Догма 95 постига нов поетичен реализъм, въздействащ със суровостта си, с аскетичността си.
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
