Власт, суверенитет и режисура
Power, Sovereignty, And Directing

Двуезично издание на български и английски език. "Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно - за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит е там, въпреки че текстът пази спрямо него теоретична дистанция. Защото Явор Гърдев от първа ръка знае как се актуализира и на какви рискове е изложена властта, чрез която режисьорът мобилизира текста, актьорите, публиката и дори външната среда на едно представление.

Именно това привилегировано знание в първо лице му позволява да види дефицитите на теориите, които работят с плоско и само негативно понятие за власт и които схващат властта изцяло като външна принуда, която е изначално несправедлива и трябва да бъде отхвърлена. През въпроса за властта на театралния режисьор той се опитва да изгражда една по-цялостна философия на властта, която е и философия на свободата. Гърдев през философия на театъра разгръща по-цялостен философски проект. Той прави философия. И това може само да бъде приветствано."
Проф. д-р Димитър Вацов

"В българското театрознание няма труд, който да предлага толкова богат интердисциплинарен поглед към феномена режисура. Дисертацията може да бъде назована и Режисьорът и философията на властта. Изводите, до които стига тази философия на Гърдев фиксират режисурата като упражняване на власт, суверенна, персонално завоювана и експертно удържана, дисперсно изразена и отложена, винаги изказана през перформативността на езика и безусловно отелесена и озвучена в живото съществуване на режисьора-индивид. Явор Гърдев безспорно е автор на оригинално академично изследване, категорично интердисциплинарно по своя характер, което демонстрира високите степени на сложност, в която може да бъде мислен театърът и режисурата."
Проф. д-р Венета Дойчева

"Режисьорската работа в продължение на години, която Явор Гърдев има зад гърба си, го отвежда до проучване, изследване и анализ на една много експлоатирана, както в театралните полета, така и изобщо в публичността тема, а именно тази за властовия статут на режисьора в модерния театър, където исторически се появява тази фигура. Той обаче я поставя в една много различна, интересна и продуктивна перспектива. Изважда я едновременно от историко-театроведския дискурс, както и от собствено методологическите усилия на режисьорите да рефлектират и систематизират теоретически отношенията си (особено) с актьорите в процеса на възникване на артефакта. Той я разполага в една интердисциплинарна обяснителна понятийна мрежа, захваща я в тази мрежа, в която, докато я изгражда, практически непрекъснато сменя гледната точка. Тази смяна, погледната откъм нейната система на провеждане, е изцяло игрова. Лека. Бих казала дори, че той в тази игра изпитва, подлага на интердисциплинарен натиск избраната тема с любопитство, сякаш за да провери доколко тя може да издържи този натиск. И в крайна сметка на финала се оказва, че да, тя не само може да издържи интердисциплинарния натиск, но и той е много продуктивен в нейното осмисляне."
Проф. Виолета Дечева, д.н.

"Темата отваря примамлива врата към изключително интересен, многолик, антично-древен, но същевременно и живо-пулсиращ актуален възел от поне три разнородни, ала сплетени наедно съставки: властта и суверенитета като основополагащи компоненти на обществения договор и режисурата като арт-инструмент при интерпретиране на властта и суверенитета, при тяхното вграждане в спектакъла, тяхното анализиране (разнищване) от въображението на режисьора, за да бъдат поднесени на зрителите от сцената или екрана. Т.е. същинската задача и цел на това изследване е да освети от индивидуалната гледна точка на един режисьор с много богат и разнообразен театрален опит сложната, нееднородна и нееднозначна триада, върху която се крепи, битува, оцелява или триумфира индивидуалният творчески процес."
Проф. Божидар Манов, д.н.

"В края на седемдесетте години на миналия век, съвсем невръстен попаднах в магнетичното силово поле на театъра. Това се случи насред центъра на столичния град, изотникъде, изведнъж и вероятно завинаги. Както обикновено става със спонтанната любов, удари ме шокова възхита от съществуването на свят зад рампата, съпроводена от трайно мистично страхопочитание към привилегированата и тайнствена отдалеченост на този свят, към неговата мистична приповдигнатост.

Тази първа възхита нямаше да бъде възможна, ако тогава можех да предположа, че зад уж спонтанно разстилащия се пред очите ми нов вълшебен свят стои скрит някой, който предварително го устройва и подрежда. При първата среща подобно знание сигурно щеше силно да ме разочарова и фрустрира. Щях да се усетя измамен и употребен. Нямаше да е същото. Любовта едва ли щеше така да пламне, ако беше предшествана от знанието за задочно договорен годеж, замислен и осъществен от неведом задкулисен сват.

Странно обаче, когато по-късно все пак открих, че зад явяващия се на сцената свят има скрит демиург, не се разочаровах от измамата, а внезапно започнах да изпитвам идентификация много повече с него, отколкото с героите на сцената пред мен. Във въображението ми той мигом придоби аурата на тайнствена и обаятелна фигура, докато действащите пред очите ми лица започнаха лека-полека да се разомагьосват. Това странно неафиширано влияние, което задкулисният човек с невидимото и поради това въобразено от мен лице упражняваше задочно над действащите на сцената, а чрез тях и над мен в зрителната зала, започна да ме изпълва първо с тих страхопочитателен респект, после с известна притегателна ревност, а след това и с множество въпроси, до отговорите на които се опитвам да се добера през целия си съзнателен живот.

И ето ме сега, десетилетия по-късно, отдавна вече бродещ из притъмнените театрални задкулисия и на свой ред устройващ ефимерни театрални светове, установявам, че преминаването от срещуположната страна на чудото не дава много по-надеждна перспектива за проумяването му. Да, смяната на позицията отчасти го банализира, доколкото обезпечава пряк достъп до механиката му, но при това не го отменя, включително и за новодопуснатия до механиката му. Та макар и позицията ми на участник в чудото да се промени и да придобих пропуск за Светая Светих, чудото си остана валидно, но и все така непроницаемо за мен.

Устремът на любопитстващото дете обаче, което държи все пак да разглоби играчката, дори и да се наложи да я счупи и така да загуби благодатта на чудото (за да успее непременно да види механизма ѝ), ме постави в ситуация, в която въоръжен до зъби с най-тежкия възможен арсенал от демистифициращи оръжия, тези на деконструкцията и на радикалната прагматика, да опитам да проникна зад мистичната броня на суверена-демиург, която иначе съм принуден или сам да нося, или да почитам у другите, решили се на това, за да мога с вече постдеконструктивистка надежда за удържане на целостта на чудото, все пак да видя онова, което прави така, че задкулисното сватосване и спонтанно възникващата любов щастливо и непротиворечиво да се срещнат, слеят и допълнят.

Случи се да предприема това изследване точно в пика на кризата на авторитарния тип режисура, когато в глобален план и под влияние на множество обществени процеси демиургическият властов авторитет на режисьора-суверен е поставен под въпрос в най-голяма степен от всякога през последния век и половина, т.е. от обособяването на самата професия насам. Мисля обаче, че това изобщо не е препятствие, а по-скоро благоприятен ускорител на разбирането за това как се структурира, как функционира и как се променя и варира във времето и според обстоятелствата легитимността на режисьорската фигура изобщо.

А сега, вече отвъд метафорите, какво следва да се очаква от страниците нататък. Изследването ми е интердисциплинарно и е издържано в духа на многоперспективна полемика около категориите „власт“ и „суверенитет“, както и възможната им приложимост в изследването на властовите измерения на взаимоотношението „режисьор – актьор“. Сезирам методологичен арсенал от сферите на философията (най-вече философията на езика), социологията, социалната психология, политологията, юриспруденцията, теоретическото и историографското театрознание."
Из книгата

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Предговор: Мистичният суверен в разгара на кризата на авторитарната режисура

• Увод
• Предмет на изследването
• Обхват на изследването
• Мерки против отчуждението
• Временно укрепени точки

Реконфигурации на категориалното поле около властта и отражението на тези реконфигурации върху изследването на връзката между власт и режисура

• Ревизия на няколко основополагащи за изследването категории от перформативна перспектива
• "Перформация" и нейните деривати
• Ревизия на категорията изпълнителски изкуства
• Ревизия на категорията сценични изкуства
• Конфигуриране на понятийния апарат около категорията власт и приложенията на този апарат по отношение на режисурата
• Заскобяване на метафизическата предпоставка
• Веберови категории, дистинкции на Ъпхоф и приложението им в театралната сфера
• Деривати на властовата подкатегория легитимност в театралното поле
• Ресурсният характер на легитимността в театъра
• Вебер, властта като вероятност и трите чисти вида легитимен авторитет в театъра
• Реконфигуриране на визиите за властта в полето на обществените науки и отношението на новите конфигурации към проблема за режисьорската власт
• Предложението на Гузман за четвърти чист вид легитимен авторитет и приложимостта му към режисьорския случай
• Френч, Дал, Рейвън - първото измерение на властта и приложимостта му в анализа на властовото отношение между режисьора и актьора
• Френч, Рейвън и приложимостта на типологията им на основите на властта към анализа на режисурата от перспективата на социалната психология
• Властови тактики и употребата им във взаимоотношението режисьор - актьор
• Бахрах, Барац - второто измерение на властта и отрицателната власт в ареала на режисурата
• Лукс - третото измерение на властта и възможността за консенсусна власт в полето на режисурата
• Фуко и микрофизиката на властта в анализа на режисурата
• Властта на режисьора във и извън обсега на социологическия анализ
• Четвъртото измерение на властта, пътят към свободата, неолибералният субект, организационният субект и културната промяна

Исторически напластявания върху понятийния апарат около властта и отражения от тези напластявания върху властта в театралното поле

• Преиндексикализация и трансдисциплинарен понятиен апарат
• Тенденцията към десубстанциализиране на категориите и въвеждане на понятието управление
• Козелек - метаисторичните предзададености и хиатусът между събитието и историческия наратив за събитието
• Пространствено-времевият капан за събитието и самото събитие
• Семантично гнездо и смислови нюанси в категориите около властта
• Кратка номенклатура на силите, волите, импулсите и стремежите, относими към властовия елемент в режисурата

Реконфигурации на категориалното поле около суверенитета и отгласи от тези реконфигурации върху властовата идентичност на режисьорската фигура

• Промени в разбирането за суверенитет, обезпечаващи предпоставки за изследване на режисьорската власт по аналогия с политическата
• Двойственост на суверенитета
• Консолидиране и разпределяне на суверенитета
• Индивидуалният суверенитет
• Самопривилегироване и легитимно привилегироване на режисьорската фигура
• Локализация на суверенитета
• Положителен и отрицателен суверенитет
• Активен, реактивен и афективен суверенитет
• Възникването на режисурата от загубата на политически суверенитет

Реконфигурации на категориалното поле около властта в дебата между метафизиката и прагматиката и отражения на тези реконфигурации върху разбирането за властта на режисьора чрез езика и речта

• Дисперсия на самия суверенитет или десемантизация на понятието суверенитет
• От метафизики на присъствието през лингвистична прагматика към метафизика на перформацията
• Режисьорската власт като отложено присъствие чрез темпорално и седиментно отлагане в представлението
• Лингвистичната аналитика като основа и коректив
• Проверяващи методологически подходи
• Реабилитацията на "паразитните" употреби на речта като предпоставка за мислене на режисьорската власт чрез езика
• Недостатьци на перформативната теория като обяснително средство за режисьорската власт
• Първи недостатьк на перформативната теория като обяснително средство за рефлексия върху режисьорската власт и кратки екскурси към херменевтиката, феноменологията и деконструкцията
• Втори недостатък на перформативната теория като обяснително средство за рефлексия върху режисьорската власт
• Трети недостатьк на перформативната теория като обяснително средство за рефлексия върху режисьорската власт
• Силата като възможно свързващо звено между метафизиката и прагматичната аналитика
• Хистрионична изменчивост, куиър-суверенитет, игрово непостоянство и флуидност на режисьорската власт в контекста на идеите за "щастливи" и "нещастни" перформативи
• Предварителният властов атрибут като критерий за валиден перформатив
• Перформативно самозаявяване на режисьорската власт, ограничаване на употребата на перформативната теория, микросуверенитет и паресия
• Режисьорска власт и производство на зони на условна вярност към фактите
• Тялото, гласът и речта на режисьора
• Воля за власт и режисьорски суверенитет
• Властта на режисьора като отложено субектно центриране
• Третият вид отложена режисьорска власт

Послеслов
Литература
Индекс