Нулева степен на почерка. Митологии

Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт подчертава връзката между двете си творби, когато в Митологии определя Нулева степен като митология на литературния език.

По думите на Стоян Атанасов Нулева степен на почерка скицира своеобразна феноменология на френската литература от XVII век насам. Барт изоставя Аристотеловата двойка форма / съдържание и на нейно място полага двойката литература / история. В почерците на писателите натуралисти (Мопасан, Зола) и някои техни последователи от XX в. Барт съзира известна кичозност, доколкото свръхобработената форма има претенциите да разкрива непосредствено действителността. На фона на тези радикални писателски практики амбициите за новаторство на автори като Андре Бретон, Жан-Пол Сартр остават без покритие. Последната разновидност на литературния почерк Барт нарича нулева степен на почерка, термин, заимстван от датския лингвист Вито Брьондал, но обозначаващ тук метафорично отсъствието на патос в стила на писатели като Албер Камю и Самуел Бекет.

Митологии на Барт са един от първите семиологични текстове с приложен характер. Макар да са загубили част от своята актуалност, съвременният анализатор на масовата култура ще намери в тях фигури и явления, които имат своите превъплъщения и днес. Седемте реторични похвата на мита, разгледани в Митът днес, са ценен ключ за разбирането на не едно съвременно явление - предизборни кампании, спортни и медийни звезди, съдебни процеси, форми на суеверие.

"Еберт започвал всеки брой на Пер Дюшен с по няколко мамка му и да го вземат мътните. Тези грубости не значели нищо, но били показателни. За какво ли? За цяла една революционна ситуация. Ето пример за почерк, чиято функция вече е не само комуникативна или експресивна, а налага отвъдезикова действителност, която е и История, и вземане на страна в Историята. Не съществува писмен език без етикет и което е вярно за Пер Дюшен, е вярно и за Литературата. Тя също трябва да показва нещо различно от съдържанието си и индивидуалната си форма, нещо, в чиито предели съществува и чрез което именно се налага като Литература. Оттук и цялото множество знаци, дадени без връзка с идеята, езика или стила, но предназначени да дефинират в плътността на всевъзможните начини на изразяване самотността на един ритуален език. Този сакрален ред на писаните Знаци придава институционалност на Литературата и се стреми да я отдели от Историята, тъй като всяко отграничаване се основава на представа за непреходност; Историята се проявява обаче най-ярко там, където бива отхвърляна. Следователно е възможно да се очертае история на литературния език, която да не е история на езика или на различните стилове, а само на Литературните Знаци и можем да очакваме, че тази формална история ще изяви посвоему - и то твърде ясно - връзката си с дълбоката История.

Става дума, разбира се, за връзка, чиято форма може да варира според самата История и не е необходимо да се прибягва до пряк детерминизъм, за да се усети присъстващата История в съществуването на видовете писане, защото това, което подобно на функционален фронт отнася събитията, ситуациите и идеите по течението на историческото време, ни предлага не следствия, а граници на избор. Тогава Историята е пред писателя, като възшествие на задължителен избор между няколко морала за езика; тя го задължава да означава Литературата според възможности, които са му неподвластни. Така например ще видим, че идеологическото единство на буржоазията създало единен вид писане и че в буржоазната, т.е. в класическата и романтическата епоха формата не можела да бъде разкъсвана, при положение че и съзнанието не било разкъсано. Обратно, от мига, в който писателят престанал да бъде универсален свидетел и се превърнал в болезнена съвест (към 1850 г.), първото му действие било да избере вида ангажираност на своята форма, като или приемал, или отхвърлял предишния си почерк. Така че класическият почерк се разпаднал и цялата Литература от Флобер до наши дни станала проблематика на езика.

Тъкмо тогава Литературата (думата се родила малко преди това) била окончателно утвърдена като обект. Класическото изкуство не се изживявало като някакъв език, то било език, т.е. прозирност, бистър поток, идеална съвкупност на универсален Ум и на престижен знак, който бил ефирен и неотговорен; отграничаването на този език било социална, а не природна даденост. Известно е, че към края на XVIII в. тази бистрота била помътена; литературната форма развила окултна власт, независима от своите организация и благозвучие; тя започнала да очарова, да изглежда непривично, да запленява, да тегне. Литературата не се възприемала вече като социално привилегирован начин на обръщение, а като плътен, дълбок, изпълнен с тайни език, представен едновременно като мечтание и угроза. Това не останало без последствия: литературната форма можела вече да предизвиква екзистенциални чувства, свързани с дълбоката същност на всеки обект: усещане за необичайност, близост, отвращение, благосклонност, полезност, умъртвяване.

Така от сто години насам всяко писане е усилие за привличане или отблъскване по отношение на тази Форма-Обект, която писателят неизбежно среща по пътя си, трябва да съзерцава, да преодолява и да приема като своя и която не може по никакъв начин да унищожи, без да се унищожи като писател, формата увисва пред погледа като обект; при всички случаи тя е скандална: ако е прекрасна, изглежда демодирана; ако е анархистична, е асоциална; обособена в зависимост от времето или хората, тя всячески е самота. Този драматичен процес на сгъстяване се задълбочава през целия XIX в. При Шатобриан той е още тънък нанос, лекота на еуфория от езика, вид нарцисизъм, при който писането едва се отделя от инструменталната си функция и просто се самонаблюдава. Флобер - отбелязваме само типичните моменти на процеса - опредметява окончателно Литературата с възшествието на писателския труд като ценност: формата става резултат от изфабрикуване, като глинен съд или накит в смисъл, че нейното фабрикуване бивало означено, т.е. за първи път излагано на показ и налагано. Най-сетне, Маларме увенчал това конструиране на Литературата-Обект чрез окончателния акт на всички обективации - умъртвяването: както е известно, всички усилия на Маларме били насочени към разрушаване на езика, чийто труп в известен смисъл е Литературата.

Тръгнал от небитието, където мисълта сякаш се въздига над декора от думи, почеркът преминал през всички състояния на постепенно втвърдяване: най-напред обект на съзерцание, после на действие и накрая - на умъртвяване, днес той достига до последното си превъплъщение - отсъствието. В различните видове неутрален почерк, наричани тук нулева степен на почерка, лесно може да се различи движението към отричане и невъзможността то да бъде осъществено във времето, сякаш в стремежа си от един век насам да промени лицето си във форма, лишена от наследственост, Литературата намира чистота само в липсата на всякакъв знак и по този начин сбъдва Орфеевия блян за писател без Литература. Безизразното писане, например на Камю, Бланшо или Керол, или писането в разговорен език като на Кьоно е последният епизод от Мъките на писането, който следва неотстъпно разрива в буржоазното съзнание. Тук бихме желали да очертаем тази обвързаност, да утвърдим съществуването на формална действителност, независима от езика като система и от стила, да се опитаме да докажем, че това трето измерение на формата също свързва не без допълнителен трагизъм писателя с неговото общество, и най-накрая да откроим осезателно, че няма Литература без морал за езика. Физическите граници на това есе (няколко страници от което бяха отпечатани във вестник Комба през 1947 и 1950 г.) ясно показват, че то е само въведение към една още несъздадена История на почерците."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Стоян Атанасов - Ролан Барт - класик на модерността
Нулева степен на почерка -превод Асен Чаушев
Митологии

• Предговор
• Светът на кеча - превод Стоян Атанасов
• Актьорът на „Аркур“ - превод Галина Меламед
• Римляните в киното - превод Стоян Атанасов
• Писателят на почивка - превод Стоян Атанасов
• Морското пътешествие на Синята кръв - превод Весела Антонова
• Няма и сляпа критика - превод Стоян Атанасов
• Сапониди и детергенти - превод Весела Антонова
• Беднякът и пролетарият - превод Стоян Атанасов
• Марсианци - превод Стоян Атанасов
• Операция „Астра“ - превод Весела Антонова
• Брачни - превод Стоян Атанасов
• Доминиси, или триумфът на Литературата - превод Весела Антонова
• Иконография на абат Пиер - превод Весела Антонова
• Романи и деца - превод Стоян Атанасов
• Играчките - превод Галина Меламед
• В Париж не е имало наводнение - превод Весела Антонова
• Малкият Бишон в страната на Негрите - превод Весела Антонова
• Един симпатичен работник - превод Стоян Атанасов
• Лицето на Гарбо - превод Стоян Атанасов
• Сила и безгрижие - превод Весела Антонова
• Виното и млякото - превод Галина Меламед
• Бифтекът и пържените картофи - превод Галина Меламед
• „Наутилус“ и „Пияният кораб“ - превод Стоян Атанасов
• Реклама на дълбочината - превод Весела Антонова
• Няколко думи на господин Пужад - превод Весела Антонова
• Адамов и езикът - превод Стоян Атанасов
• Мозъкът на Айнщайн - превод Стоян Атанасов
• Джет-ман - превод Весела Антонова
• Расин си е Расин - превод Стоян Атанасов
• Били Греъм на Зимния колодрум - превод Весела Антонова
• Процесът „Дюприе“ - превод Стоян Атанасов
• Шокови снимки - превод Весела Антонова
• Два мита за Младия Театьр - превод Весела Антонова
• Обиколката на Франция като епопея - превод Стоян Атанасов
• Речник на бегачите (1955) - превод Весела Антонова
• Синият пътеводител - превод Галина Меламед
• Ясновидката - превод Весела Антонова
• Декоративна кухня - превод Весела Антонова
• Пътешествие с кораба „Батори“ - превод Весела Антонова
• Потребителят на стачката - превод Весела Антонова
• Африканска граматика - превод Галина Меламед
• Критиката „нито, нито“ - превод Весела Антонова
• Стриптийз - превод Стоян Атанасов
• Новият „Ситроен“ - превод Стоян Атанасов
• Литературата според Мину Друе - превод Стоян Атанасов
• Предизборна фотогеничност - превод Стоян Атанасов
• „Изгубеният континент“ - превод Весела Антонова
• Астрология - превод Стоян Атанасов
• Буржоазното вокално изкуство - превод Галина Меламед
• Пластмасата - превод Весела Антонова
• Голямото човешко семейство - превод Весела Антонова
• В мюзикхола - превод Стоян Атанасов
• „Дамата с камелиите“ - превод Галина Меламед
• Пужад и интелектуалците - превод Стоян Атанасов
• Митът днес - превод Весела Антонова