Цитати от "Жан-Пол Сартр":
"Съществуването предшества същността."
"За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува."
"Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество."
"Хората са безсилни само когато приемат, че са безсилни."
"Нищо не се мени тъй често, както миналото."
"Има дни, когато човекът всява у мен ужас."
"Адът - това са другите."
... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото."
Жан-Пол Сартр
"Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание."
Гаетан Пикон
"Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци."
Морис Надо
"Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат ... |
|
|
Превод от френски: Мария Коева. ... Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността.
Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан "папата на екзистенциализма", е удостоен през 1965 г. с "Нобелова награда", която отказва. В пиесата "При закрити врата" човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза "Адът - това са другите". ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..."
Из ... |
