Хрониките на Земята - книга 1: Дванадесетата планета

Хрониките на Земята - книга 1: Дванадесетата планета Зекария Сичин Времетраене: 1:00 мин. Книги от поредицата "Хрониките на Земята" Зекария Сичин Времетраене: 1:42 мин. Световната конспирация Дейвид Айк Времетраене: 1:27 мин. Измамна реалност Стойчо Керев Времетраене: 1:14 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Онези, които дойдоха на земята от небето. Дванадесетата планета, първата книга от поредицата Хрониките на Земята, съживява шумерската цивилизация и представя хилядолетни свидетелства за съществуването на Нибиру, родната планета на анунаките и за тяхното кацане на Земята на всеки 3600 години.

Стълба към небето, втората книга, включва древноегипетски свидетелства, показващи, че портата между смъртните и боговете представлявала космодрум на Синайския полуостров, като пирамидите и Сфинксът в Гиза изпълнявали ролята на фарове.

Войните на боговете и хората, третата книга, обхваща ханаански, хетски и индийски извори, сравнява с тях случаите с Вавилонската кула и унищожаването на Содом и Гомора и стига до заключението, че преди 4000 години на Земята е било използвано ядрено оръжие.

Изгубените царства, четвъртата книга, пренася читателя в доколумбовите цивилизации и древните империи в Северна и Южна Америка и разкрива досега неизвестни древно източните цивилизации и градовете на боговете на олмеките, маите, ацтеките и инките.

Когато времето започна, петата книга, анализира древните познания от небето и Земята и взаимосвързаните цикли, които довели до появата на астрономията, зодиака и астрологията, както и каменни календари като този в Стоунхендж.

Космическият код, шестата книга от поредицата, обяснява как тайните на небесните учители на човечеството били кодирани в Библията и други свещени и тайни книги - космически шифър, който свързва хората с техните космически корени.

"Научните открития, направени през годините след публикуването на всяка книга, представят все повече потвърждения на невероятните и неортодоксални, основани на научни данни заключения на поредицата. Тези открития и произходът на човечеството и Слънчевата система се разглеждат в следващите книги на автора. Вярвам, че съвременната наука ще продължи да потвърждава древните знания."
Зекария Сичин

"На първо място от свидетелствата, с които ще подкрепим заключенията си, сме самите ние. В много отношения съвременният човек - Homo sapiens - е странник на Земята.

Откакто Чарлз Дарвин смаял учените и теолозите на своето време с доказателствата за еволюцията, развитието на живота е проследено назад от човека и приматите, бозайниците и гръбначните, през все по-низши форми до онази точка преди милиарди години, когато се предполага, че е възникнал той. Но когато стигнаха до тази точка и започнаха да обмислят възможностите за съществуване на живот на други места в нашата слънчева система и извън нея, учените смутено се обърнаха към живота на Земята: неговото място някак си не е тук. Ако е възникнал чрез поредица спонтанни химически реакции, защо е имал само един, а не множество източници? И защо живата материя съдържа твърде малко от химическите елементи, които изобилстват на Земята, и твърде много от онези, които рядко се срещат на нашата планета? Дали тогава животът на Земята не е бил внесен от другаде? Мястото на човека в еволюционната верига усложнява загадката. Като откриваха натрошен череп тук, долна челюст там, учените отначало смятаха, че човекът се е появил в Азия преди около петстотин хиляди години. Но с откриването на все по-древни вкаменелости стана ясно, че мелницата на еволюцията се върти много по-бавно. Днес е известно, че първите ни предци са живели преди шеметните двадесет и пет милиона години. Откритията в Източна Африка показват, че преходът към човекоподобни маймуни (хоминиди) е станал преди четиринадесет милиона години. Около единадесет милиона години по-късно се появил първият човек, достоен да бъде класифициран като Homo.

Първото същество, което се смята за наистина човекоподобно - развитият австралопитек - обитавало същите райони на Африка преди около два милиона години. Изтекли още милион години до появата на Homo erectus. И накрая, след още деветстотин хиляди години, се стигнало до първия примитивен човек - наречен неандерталец по името на реката, край която за пръв път открили негови останки. Въпреки че от развития австралопитек до неандерталеца изминали повече от два милиона години, оръдията на тези две групи - остри камъни - са сходни и самите групи (както се предполага, че са изглеждали) не се различавали кой знае колко. Преди около тридесет и пет хиляди години обаче внезапно и необяснимо, сякаш от нищото, изникнала нова човешка раса - Homo sapiens (мислещ, разумен човек) - и помела неандерталеца от лицето на Земята. Тези съвременни хора - наречени кроманьонци - толкова много приличат на нас, че ако носеха модерни дрехи, щяха да се изгубят в навалиците на всеки европейски и американски град. Поради великолепното пещерно изкуство, което създали, отначало ги наричали пещерни хора. Всъщност те скитали по цялата Земя, защото можели да си строят заслони и къщи от камъни и животински кожи.

Милиони години оръдията на човека били просто камъни с подходяща форма. Кроманьонският човек обаче създавал специализирани оръдия и оръжия от дърво и кост. Той вече не бил "гола маймуна", защото се обличал с животински кожи. Неговото общество било организирано - той живеел на кланове с патриархална хегемония. Неговите пещерни рисунки говорят за майсторство и дълбоки чувства, неговите изображения и скулптури свидетелстват за някаква форма на "религия", за почитане на Богинята-майка, която понякога се замествала със символа на лунния полумесец. Той погребвал своите мъртви и следователно трябва да е имал някаква философия за живота, смъртта и може би дори за отвъдното. Колкото и да е тайнствена и необяснима появата на кроманьонеца, загадката става още по-сложна. Защото с откриването на други останки от съвременния човек станало ясно, че кроманьонецът произхожда от по-древен Homo sapiens, живял в Западна Азия и Северна Африка около двеста и петдесет хиляди години преди него. Съществуването на съвременен човек едва седемстотин хиляди години след Homo erectus и двестатина хиляди години преди неандерталеца е абсолютно неправдоподобно. От друга страна Homo sapiens представлява толкова далечно звено от бавния еволюционен процес, че много наши черти, като например речта, нямат никаква връзка с по-ранните примати.

Видният специалист по този въпрос професор Теодосиъс Добжански (Еволюиращото човечество) е особено озадачен от факта, че това развитие става в период, през който Земята преживява ледникова епоха, крайно неблагоприятно време за еволюционна промяна. Той отбелязва, че Homo sapiens не притежава някои качества на по-ранните известни типове и притежава свойства, каквито дотогава не е имало, и заключава: Съвременният човек има много фосилни далечни роднини, но не и прародители - и затова произходът на Homo sapiens остава загадка. В такъв случай защо предците на човека са се появили преди около триста хилядолетия, вместо след още два-три милиона години еволюционно развитие? Дали сме били внесени на Земята от другаде или сме били създадени от богове, както твърдят Старият завет и други древни извори? Днес ни е известно къде е възникнала и как се е развила цивилизацията. Без отговор обаче остава въпросът защо изобщо се е появила. Защото повечето учени неохотно признават, че според всички данни цивилизация все още не би трябвало да има. Не съществува очевидна причина да сме по-цивилизовани от примитивните племена в джунглите на Амазонка или недостъпните части на Нова Гвинея. Убеждават ни обаче, че тези племена продължават да живеят като в каменната ера, защото са били изолирани. Ала изолирани от какво? Щом са живели на същата Земя като нас, защо не са събрали същите научни и технически знания, които се предполага, че сме придобили ние?

Истинската загадка обаче не е изостаналостта на бушмените, а нашият напредък, защото днес е известно, че с нормалния ход на еволюцията човекът би трябвало да е стигнал до равнището на бушмените, а не до нашето. Трябвали са ни около два милиона години, за да постигнем прогрес в производството на оръдия, от използване на необработени камъни до идеята, че можем да им придаваме по-подходяща за целите ни форма. Защо не са изтекли още два милиона, докато усвоим употребата на други материали, и още десет милиона, за да създадем математиката, инженерството и астрономията? А ето че само петдесет хилядолетия след неандерталеца ние пращаме космонавти на Луната. В такъв случай очевидният въпрос е дали ние и нашите средиземноморски предци наистина сами сме създали тази високоразвита цивилизация. Въпреки че кроманьонецът не строял небостъргачи, нито познавал метала, няма съмнение, че неговата цивилизация се е появила внезапно и революционно. Мобилността му, способността му да строи заслони, желанието му да се облича, оръдията му на труда, изкуството му - всичко това говори за внезапна поява на високоразвита цивилизация, прекъснала безкрайното начало на човешката култура, което обхващало много милиони години и напредвало с мъчително бавно темпо. Макар че нашите учени не могат да обяснят възникването на Homo sapiens и цивилизацията на кроманьонеца, вече няма съмнения къде е произлязла тази цивилизация: в Близкия изток. Платата и планините в полудъгата от планината Загрос на изток (на днешната граница между Иран и Ирак) през Арарат и Таурус на север и после на югозапад към хълмистите земи на Сирия, Ливан и Израел, изобилстват с пещери, в които са се съхранили свидетелства от праисторически, но съвременен човек.

Една от тези пещери, Шанидар, се намира в североизточната част на този полумесец. Днес през студените зимни месеци в местните пещери търсят убежище за себе си и стадата си кюрдски племена. Така се случило и през една зимна вечер преди четиридесет и четири хиляди години, когато седемчленно семейство (включително едно бебе) се скрило в Шанидар. Техните останки - очевидно са ги затрупали падащи скали - били открити през 1957 г. от Ралф Солецки, който търсел следи от древни хора в района. Находката надхвърляла очакванията му. С разкопаването на пластовете станало ясно, че пещерата съхранява ясни свидетелства за обитаване от около 100000 до 11000 г. пр. Хр. Анализът на тези свидетелства дал също толкова изненадващи резултати, колкото и самата находка. Оказало се, че в човешката култура не се наблюдава развитие, а упадък. Започнали от определено равнище, следващите поколения не повишили, а понижили стандартите на цивилизован живот. И от около 27000 до 11000 г. пр. Хр. населението намалява и се стига до пълно обезлюдяване. Предполага се, че поради климатични причини човекът напуснал целия район за около шестнадесет хилядолетия. И после към 11000 г. пр. Хр. "мислещият човек" се появил с нова сила и на необяснимо по-високо равнище. Сякаш невидим треньор наблюдавал неуспешната човешка игра и пратил на терена нов, по-добре подготвен отбор, който да смени уморените играчи.

В продължение на милионите години на това безкрайно начало човекът бил дете на природата - прехранвал се, като събирал диворастяща храна, убивал животни, ловял птици и риба. Ала тъкмо когато селищата му започвали да оредяват, тъкмо когато изоставял обиталищата си, когато материалните и художествените му постижения изчезвали - тъкмо тогава изневиделица, без очевидна причина и без какъвто и да е предварителен период на постепенна подготовка - човекът станал земеделец."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg

Бележка на автора
Благодарности
Пролог: Битие
Безкрайното начало
Внезапно появилата се цивилизация
Боговете на небето и Земята
Шумер: земя на боговете
Нефилимите: народът на огнените ракети
Дванайсетата планета
Епосът на Сътворението
Небесното царство
Кацане на планетата Земя
Градовете на боговете
Бунтът на анунаките
Сътворението на човека
Краят на всяка плът
Когато боговете избягаха от Земята
Царството на Земята
Библиография
За автора