Жената лисица

Манджурия, 1908 г. В последните години на залязващата империя Цин, куртизанка е намерена замръзнала пред входна врата. Смъртта ѝ е обгърната в слухове за лисици, за които се смята, че примамват хората, като се превръщат в красиви жени и мъже. Бао, детектив с необикновена способност да открива истината, е нает, за да разкрие самоличността на мъртвата жена. Още като дете Бао е заинтригувана от боговете на лисиците, но те остават неразгадани – може би до този момент.

Междувременно семейство, което притежава известен магазин за китайски лекарства, които могат да лекуват всички болести, но не може да избегне проклятието, което ги преследва – най-големите им синове умират преди двадесет и четвъртия си рожден ден. Когато в дома им влиза изключително привлекателна слугиня на име Сноу, късметът на семейството сякаш се променя – или не?

Сноу е създание с много тайни, но най-вече майка, която търси отмъщение за изгубеното си дете. В преследване на убиеца, тя ще върви по следите му от Северен Китай до Япония, междувременно по тази следа тръгва и Бао. Лутайки се през митовете и погрешните схващания за духовете на лисиците, както Сноу, така и Бао ще срещнат стари приятели и нови врагове, докато смъртните случаи продължават.

Авторката на бестселъри Янгси Чу блестящо изследва свят от смъртни и духове, хора и зверове и тяхното вълнуващо пресичане. Епичен по мащаб и пълен с уникални, незабравими герои, „Жената лисица“ е зашеметяващ роман за любов и втори шанс, дълбините на майчината обич и древни приказки, които може би са истина.

„Завладяваща история за убийство, преследване на отмъщението и семейни тайни на фона на свят обвит в митове за стари духове.“
Time

"Манджурия, 1908 г.

Навярно сте чували тази история: късно една вечер красива жена почуква на вратата на нищо неподозиращ млад мъж.
– Кой е? – пита младежът, като надзърта навън в занемарената градина, където цветята и ниските шубраци се огъват в странни форми на лунната светлина.
– Пусни ме да вляза. – Тя има омагьосваща усмивка и носи стъклен съд с любимото му оризово вино.
И той я пуска, отначало с колебание, защото от него се очаква да учи за изпитите си за имперски чиновник. Защо е сама навън, пред тази отдалечена селска къща, и защо очите й блестят странно в мократа от дъжда тъмнина? Ала той си казва, че всичко е наред; вероятно е проститутка, изпратена от приятелите му на шега. Пият вино, едно нещо довежда до друго и въпреки нейното смущение и неговата недокосната купчина книги той прекарва една от най-приятните вечери, които си спомня. Само дето не може да си я спомни наистина. Подробностите са забулени в мъгла от светлина на лампи и смях. Но трябва да я види отново: улавя ръцете й (такива дълги пръсти с остри нокти) и не иска да я пусне да си отиде.

– Домът ми е ето там – казва тя и сочи към причудлив малък хълм. – Ако тръгнеш по пътя, се пада четвъртата къща от върха.
На следващата нощ той излиза, след като се уверява, че старият му слуга си е легнал. Ако внимаваше, щеше да види, че пътят постепенно изчезва, докато вече е само едва забележима пътека през прорасла трева, но той е толкова оглупял от любов, че не забелязва. Наоколо има множество причудливи къщи, всичките със затъмнени прозорци като празни очни орбити. Изискани имения, малки коптори. Всяка – с името на някое семейство, отчетливо изписано на горната рамка на външната врата. Четвъртата къща след върха на хълма е внушително имение: името на нейната порта е Ху.

Посещава я отново и отново, пренебрегвайки образованието си, докато се трупа купчина неотворени писма от ядосаните му родители. Кожата му се спаружва като сухо листо, сливиците му се подуват, а гръбнакът му се изкривява. Най-накрая разтревоженият стар слуга довежда монах да прогони злите духове от дома. Когато магията е развалена, ученикът вие и ридае от примесена с унижение ярост; къса дрехите си с треперещи ръце. Сформиран е разузнавателен отряд от местни селяни, които се кълнат, че на онзи чудат малък хълм няма никакви къщи или големи имения. Само отдавна изоставено гробище. Четвъртият гроб от върха е изграден в типичен китайски стил, като малка къща, наполовина потънала в хълма. Разравят го с мотики и лопати и откриват, че е станал лисича бърлога.

В края на тази история обикновено сменящата облика си лисица е попарена до смърт или намушкана с вили от гневна тълпа. Това обаче не би трябвало да се случи, ако внимавате. Повечето лисици внимават. Как иначе бихме могли да оцелеем в продължение на стотици години? Лисицата в тази история била алчна и глупава и създала лошо име на нас, останалите. Лисиците, казват хората, са лукави жени. И в най-добрите времена за някого като мен не беше лесно да си докарва препитание. За да хвана влак от Мукден до Далян например, трябваше да изляза от тревистите райони на Цирин. Първият ден беше най-труден, понеже ми бяха нужни дрехи. Накрая навлякох селска блуза и памучни панталони, които отмъкнах от простор. Една добродетелна лисица не бива да краде, но аз отчаяно се нуждаех от дрехите. Да се появя край пътя като гола млада жена, би означавало просто да си търся белята.

Съществувам в облика или на дребен представител от рода на кучетата с гъста козина, заострени уши и къси черни крака, или на млада жена. Никоя от двете форми не е безопасна в свят, управляван от мъже. Откровено казано, бих предпочела да изглеждам като нечия баба: това поне би ме дарило с известно достойнство, подобаващо на годините ми. Което ме кара да отбележа в дневника си, че повечето истории се съсредоточават върху красивите женски лисици, които живеят, като поглъщат ци, или жизнена сила, и за мъжките се казва съвсем малко. Жените, които тичат на воля наоколо и правят каквото си пожелаят, неизменно са възпирани и съдени. Един красив, хитър и находчив мъж е друго нещо. Повечето мъжки лисици са принудени да се оттеглят или да се престорят на мъртви едва когато необичайната им, недосегаема за старостта външност започне да смущава хората. Дори не ме карайте да започвам да обяснявам колко нечестно е това – в общи линии избягвам мъжките представители на своя вид.

Щом се сдобих с дрехи, продължих по пътя си, като молех хора да ме качат на каруцата си. Нямах пари, разбира се. Това бяха последствията от живота в тревистите райони, където гледах как облаците се носят по синята небесна шир и ядях полски мишки. От цяла вечност не бях стъпвала в град. Когато стигнах Мукден, там беше пълно с чужденци, които харчеха пари по улиците, и мизерстващи селяни, които бягаха от глада.
Преди Мукден да се превърне в старата столица на Манчу на Севера, той беше Шънян, гарнизонната крепост на империята Мин. Светът продължаваше да се променя, но битките за градовете си оставаха същите. Отне ми повече време от очакваното да уредя някои лични дела, за които ще ви разкажа по-късно, но успях да се кача на влак, като позволих на един сводник да ме опипа набързо. Казах му, че спешно искам да отида в пристанищния град Далян.
– Разбирам – каза той и ме погали по ръката. Все едно преценяваше качеството на месото. – Изглеждаш много здрава. Нямаш туберкулоза, нали?
Поклатих глава.
– Силна съм. Мога да тегля плуг така добре, както и всеки вол.
– Няма да ореш – усмихна се той. – Ела с мен. Имам добра работа за теб като дойка.

Той купи билети и за двама ни. Трета класа, твърди дървени пейки. Мирис на пот, осолена риба, железният тръпчив дъх на горещ метал. Влакът беше същинско откритие. Бях го виждала преди, летящ стремглаво през тревистите райони като метален кон, изпускащ с пръхтене диплещи се облаци черни сажди. Бях си мислила да се повозя на него, но тогава бях заета. Твърде заета и твърде щастлива. С озъбена гримаса се извърнах от прозореца. Не исках да мисля за онова, което бях изгубила. Поне пътувахме бързо. Сърцето ми туптеше трепетно от нетърпение; разяждаха ме ярост и безпокойство, че плячката ми може да избяга, ако не стигна скоро до Далян."
Из книгата

Янгси Чу е родена в Малайзия в семейството на китайци. След като получава бакалавърска степен от „Харвард“, работи като консултант по мениджмънт, преди да напише своя превърнал се в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ дебютен роман „Призрачните птици“, сега сериал на „Нетфликс“. Вторият ѝ роман, „Нощният тигър“, влиза в селекцията Big Jubilee Read за платинения юбилей на кралица Елизабет II. „Жената лисица“ е третият ѝ роман, вдъхновен от китайския фолклор и митология.

Киви
София, 1202
бул. Княгиня Мария Луиза 57
office@kiwidesign.bg