Докога, Маргарито? Стихове

Маргарита Петкова Времетраене: 1:37 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота.

"Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания. Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладостност. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите. Та Докога, Маргарито? съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите."
Маргарита Петкова

Изданието е в чест на 70-годишнината на поетесата.

Притча

Ще настъпя змията, когато я срещна.
Ще размажа главата ѝ със петата си боса.
Нямам никаква мания за безпогрешност,
нямам общо ни с принца, ни с просяка.
Нямам бивши заслуги към бивши режими,
ни сегашни към днешни предтечи.
Имам своето собствено българско име
и едната чест, дето е речено.
А дали се страхувам – няма нужда от отговор:
герой мама не ме е родила,
нито пъпът ми хвърлен е в огъня –
да не си знам ни смелост, ни сила.
С бабаити аршин не умея да меря,
не предавам бабаитлъци.
От безсилие често изпадам в истерия,
да си трия сълзите ми служат юмруците.
Но ще стисна душицата своя за гърлото
и дай Боже, щом срещна змията,
ще настъпя главата ѝ – няма отърване,
нито избор – зад мен са децата ми.

* * *

Хайде тази нощ да се напием
в някоя най-долнопробна кръчма!
Все едно с вино или с ракия –
дявол взел! – какво да е!
Поръчвай!
Хайде да строшим във пода чашите!
Да запеем стара тъжна песен...
Удари дори с юмрук по масата –
нека всички да ни гледат стреснато!
Нека зад гърба ни да говорят –
целуни ме силно пред очите им!
Направи скандал на сервитьора
и хвърли в лицето му парите!
Нека си шушукат укоризнено,
че вървиме из града прегърнати!
Съблечи насред площада ризата си!
На ръце ме изнеси по стръмното!
Нещо направи веднъж, за бога!
Изкрещи в нощта: „За мен си всичко!"...
Иначе не знам дали ще мога
утре пак така да те обичам.
Маргарита Петкова

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com

Притча
Урок IV
10 стотинки
Уж разнищих живота
Оптимистичен декаданс
Маргарита
Господи, чудо ли
Решавам аз!
Следобедна песничка
Ще си кажем довиждане
Престъпление и наказание
Едно налице, две наопаки
Дива къпина
Виновност
Хайде тази нощ
Предизвикано обяснение
Законната съпруга
Когато сме двете със тебе
От твоето отсъствие
Цял ден пак
По въздуха усетих
Ревност
Стъпалата
Нещо стана
Отговор
Любовта ми към тебе
Спомен '77
Всеки ден
Нова година в хотел
Елегия за нощните стълбища
Среднощен разговор с любовта ми
Среднощно
Стихотворение, написано в събота
Иване, Иване
Ивановден
Ивановден II
Рисунки по памет
Декларация
Четейки Фауст
Хвърлен камък
Колкото – толкова
Точно!
Спящата красавица
Пепеляшка
Писмени показания
На Червената шапчица
Монолог на Снежната кралица
Метла!
Заключителна реч на сестра Грим
Така се пишат приказки
Разказвачът на приказки
Платено съобщение
Спящият красавец
Истината за Пенелопа
Майстора
Nota bene
Не по Омир
Обратната страна на Луната
Храбрата шивачка
Сонет
Светът е за двама
Орфей и Евридика
Обичам те!
Невъзможни са
Бермудски триъгълник
Чифт обувки
Жанр
След
Окото на урагана
Тропика на Козирога
Регата за самотни мореплаватели
Летящият холандец
Безветрие
Анатомия на любовта
Блажени неведомите
Ти си моят единствен
№ 7
(Б. М.)
Анатомия на черешите
Гола сцена
Стопкадър
Да обичаш актьор това значи
Беше синьо и златно-конячено
Библиография на любовта
Сърцето му, което е разсеяно
Любовен речник
Отведи ме оттук!
ЧРД
Посещение на добра воля
Предсмъртно писмо на Ана Каренина
Код: зелено
Шест етажа без асансьор
Urbi et orbi
Везни
Зная
Паралакс
Пряка реч
Приказки за всяка нощ
С опакото на ръката
Отговор в очите
Ad personam
Небаладично
Буря в чаша вода
Брашно назаем
Тъй рече Виктор, слагайки монокъла си
Тъй рече Виктор, с поглед в далнината
Тъй рече Виктор, слушайки Вивалди
Тъй рече Виктор пред Благовещение
Тъй рече Виктор, за да си представя
Тъй рече Виктор за снеговалежа
Тъй рече Виктор, гърбом към прозореца
Тъй рече Виктор просто между другото
Тъй рече Виктор, без да се обърка
Тъй рече Виктор, докато не спеше
Тъй рече Виктор рано през септември
Тъй рече Виктор, без да ме погледне
Тъй рече Виктор във деня на Йосиф
Тъй рече Виктор на Разпети петък
Първо послание
По петляно време
Тайната градина
Искариот прошепва на Иисуса
Приписка към Четвероевангелието
Томина неделя
Via dolorosa
Пътят към ада