До тук. Събрани стихове

"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява."
Марин Георгиев

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт".
В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В края на декември 1990 е назначен за заместник главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван от новото ръководство в "Литературен форум". В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата - "Литературен форум - ООД". На 05.02.1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г., е собственик на вестника и издателството. През 1994 г. създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - "Форум Българо-унгарска взаимност - 2014" със седалища в Будапеща и София.
Стихове на Марин Георгиев са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др. Принос в документалистиката е романът му разследване "Третият разстрел".
През май 2001 г., Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура - "Про Култура Хунгарика", връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.

Издателство Слово ООД
Велико Търново, 5000
ул. Христо Смирненски № 18
office@izdatelstvo-slovo.com

Селска метафизика: поезията на Марин Георгиев и поетиките на прехода - Светлозар Игов
Село

• Вода
• Равнина
• Пладне
• Три кончета
• Вит
• Врабчета
• Двор
• Великден
• Река
• Училище
• Любов
• Свобода
• Нощем
• Покой
• Възможност
• Тишина
• Нива
• Памет
• Време
• Въздишка
• Сватба
• Капка
• Стари хора
• Още миг
• Януари
• Балада
• Съд
• Земя
• Завръщане
• Насаме

Памет

• Балада за моя съименник
• Памет
• Средорек
• Родна пръст
• Утрин
• Планина
• Юли
• Пазар
• Изоставеният кон
• Панаир
• Селска гара
• До следващия трус
• Прозорец
• Кладенец
• Момчета
• Неделя
• Повест
• Нощем
• Виетнам, 73
• До следващия трус
• Всичко, всичко е казано
• Рибарят

От първо лице

• Сбогом
• Мелница
• Доктора
• Курбан
• Изриви
• Шепнешком в нощта
• Сбогом
• Майката
• Младенец
• Селска метафизика
• Звезда
• Гробище
• Свирачи
• Пълнолуние
• Последна любов

Показалец

• Рождество
• Творения
• Куче
• Волове
• Бик
• Крава
• Агънце
• Овен
• Вълк
• Осел
• Жребец
• Котка
• Козел
• Биволи
• Духове
• Квачка
• Пиле
• Гургулица
• Глухарче
• Кукувица
• Средорек
• Круша
• Лук
• Бабина душица
• Босилек
• Бранище
• Коприва
• Ралица
• Къпина
• Пряпорци
• Орис
• Преселници
• Нощ
• Запев
• Участ
• Гергьовден
• Прощаване 1876
• Батак
• Опълченец
• Хляб и сол
• Надписи

Показания

• Разпукване

Публикувани, невключвани в книга

• Нови
• Бащи
• Вечност
• Битие
• Родословие
• Среден селянин
• Вечността, каквато беше
• Кръгове
• Първо-последно
• Блудният син
• Ден и нощ. Нощ и ден
• Стари
• Сляп гръм
• Вечер
• Зной
• Косачи
• Юноша

Непубликувани

• Ненамерени търсения
• Самота
• Пролет
• Удавеното момче
• Смърт ли защото за тях не остана
• Стена
• Нощ
• Гора
• Поезия
• Античен мотив
• Сън-разсън
• Стари песни на нов глас
• Арбанаси
• Изплува ли тъмното дъно на Вита
• Клопотят пред залеза каруците
• Зъзнещи птички и цвъркот
• Ранни стихове
• За капката от стряхата
• Есен
• Пак юлската жега

Чуждомоие

• Преводи
• Владислав Ходасевич
• Акробат
• Прозорци в двора
• Музика
• Мелница
• Слепият
• Николай Заболоцки
• Лицето на коня
• Змии
• Из "Север"
• Старост
• Ищван Шинка
• Маришка Бьоди
• Йожеф Уташи
• Танк
• Ендре Рожа
• Потънало бойно поле
• Бенедек Киш
• Суша

Приложение