Decameron

The Black Death is sweeping through Europe. In Florence, plague has carried off one hundred thousand people. In their Tuscan villas, seven young women and three young men tell tales to recreate the world they have lost, weaving a rich tapestry of comedy, tragedy, ribaldry and farce.

Giovanni Boccaccio's Decameron recasts the storytelling heritage of the ancient and medieval worlds into perennial forms that inspired writers from Chaucer and Shakespeare down to our own day. Boccaccio makes the incredible believable, with detail so sharp we can look straight into the lives of people who lived six hundred years ago. His Decameron hovers between the fading glories of an aristocratic past - the Crusades, the Angevins, the courts of France, the legendary East - and the colourful squalor of contemporary life, where wives deceive husbands, friars and monks pursue fleshly ends, and natural instincts fight for satisfaction.

Here are love and jealousy, passion and pride - and a shrewd calculation of profit and loss which heralds the rise of a dynamic merchant class. These stories show us early capitalism during a moment of crisis and revelation.

Джовани Бокачо е италиански писател, поет и хуманист, творил през епохата на ранния Ренесанс. Най-голяма популярност му носи прочутият сборник с новели "Декамерон" , който и до днес е смятан за истински литературен шедьовър.

Джовани Бокачо се ражда през лятото на 1313 година в Черталдо, Флоренция. Той е извънбрачно дете, плод на любовта между флорентински търговец и французойка с благородно потекло. Вероятно заради произхода на майка му някои от биографите посочват Париж като родно място на бъдещия писател. Самият Джовани нарича себе си Бокачо да Черталдо - по името на местността, откъдето произхожда семейството му. По настояване на баща си, Джовани от много ранна възраст започва да учи право, банково и търговско дело в компания "Брадли" (известно търговско семейство).

През 1330 година Бокачо се мести да живее в Неапол. Въпреки забележимия му от детска възраст литературен талант, бащата има други планове за момчето си - той трябва да стане търговец. Младият Бокачо обаче нито показвал способности, нито проявявал интерес към търговията. Баща му се примирява, че той няма да следва неговия път и му позволява да се запише да учи църковно право. Но и адвокат Джовани също не става, единствената му страст е поезията, на която той се посвещава едва след смъртта на баща си (1348 г.). Живеейки в Неапол, Бокачо попада и става част от обкръжението на крал Робер Анжуйски. Именно през този период той започва да се проявява като поет и хуманист. Тогава приятелският му кръг е съставен от учени, образовани и влиятелни хора. Той жадно започва да чете древните автори, а и самата среда значително допринася за разширяването на възгледите му за света. С Неапол е свързана и голяма част от творческата дейност на автора. В чест на своята муза, която в стиховете нарича Фиамета, той написва множество стихотворения, освен това създава и поемите "Ловът на Диана", "Тезеида" и "Филостро", както и първия европейски психологичен роман "Елегия на Мадона Фиамета".

През 1340 година бащата на Бокачо, който по това време е напълно разорен, го моли да се върне във Флоренция. Там хуманистът постепенно започва да взима участие в политическия и обществен живот в града. През 1341 година той среща Франческо Петрарка, с когото остават приятели за цял живот. Благодарение на него, Бокачо започва да гледа на себе си и на света доста по-сериозно. В периода 1350 – 1353 година писателят написва най-значимото произведение в живота си, което го прославя през вековете - "Декамерон". Книгата представлява сборник с новели, които изпреварват времето си, създават ярка панорама на италианския живот, пропити са със свободомислие, жив хумор и идеите на хуманизма. Написването на творбата е вдъхновено от чумната епидемия, сполетяла Флоренция през 1348 година. Книгата е публикувана през 1487 година, а успехът ѝ е толкова забележителен, че почти веднага е преведена на няколко езика и е разпространена в различни страни. През 1360 година написва романа "Житие на Данте", който не е биография в общоприетия смисъл на думата, а се явява един вид възхвала на Данте и неговата "Божествена комедия". Джовани Бокачо през 1363 година напуска Флоренция и се премества в Черталдо, където напълно се отдава на литературна дейност. В последните години от живота си писателят започва да отдава голямо значение на вярата и църковните обреди, като тази набожност и религиозност се забелязват в последните му писателски прояви.

Джовани Бокачо, смятан за един от най-образованите за времето си италиански хуманисти, напуска нашия свят на 21 декември 1375 година.

Букохолик ЕООД
София, 1379
ул. Гюешево 83
sales@bookoholic.net