България: превръщането в сателит. В защита на Негово Височество княза

Анализ на политическите събития (1944 - 1953 г.) Настоящото издание е втората книга от поредицата "Българско юридическо наследство" на "Нов български университет". Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото.

Професор Никола Долапчиев (1897 - 1964) е титуляр на дисциплината "Наказателно право" в Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" до 1944 г. Бил е ръководител на Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство, както и Декан на факултета. Той е автор с международна известност.

Никола Долапчиев е роден на 7 февруари 1897 г. в гр. Сливен. Завършва право в Софийския университет през 1920 година. Специализира наказателно право в Берлинския университет (1922–1924), където защитава докторска дисертация на тема „За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система“. Постъпва като асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1926 г. става доцент, а през 1929 г. – извънреден професор.

През 1930 г. е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет. През 1931–1932 специализира в САЩ, Англия, Франция, Германия и Австрия. Става научен стипендиант на фондация „Рокфелер“. От 1932 г. е член на Американската академия по криминология. През 1933 г. е избран за редовен професор по наказателно право и ръководител на Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство, която оглавява до 1943 година. Наред с академичната си кариера упражнява и дейност като адвокат в София.

От 1936 г. проф. Никола Долапчиев е дописен член на Българската академия на науките, а през 1941 г. е избран за редовен член. През 1944 г. участва в основаването на Съюза на научните работници (днес Съюз на учените в България). На 6.08.1947 година по предложение на Кимон Георгиев – министър на външните работи в правителството на Георги Димитров, проф. Никола Долапчиев – като представител на Народен съюз „Звено“ – е назначен за пълномощен министър на България в Лондон. През 1948 г. редица дипломати напускат българския дипломатически корпус и търсят политическо убежище. Сред тях е и проф. Никола Долапчиев, който със съпругата си и сина си се установява в Лондон. На 9.03.1948 г. той е лишен от българско гражданство и изключен от Българската академия на науките.

През 1957 г. проф. Никола Долапчиев заминава със семейството си за Съединените американски щати, където получава американско гражданство. Умира на 8.11.1964 година в Лос Анджелис. Академичното звание на проф. Никола Долапчиев е възстановено през 1991 година. Гражданският иск в наказателния съд (1921–1922) е първото значимо научно съчинение на проф. Никола Долапчиев. Той е автор на редица трудове в областта на наказателното право: „Критични бележки върху понятията „неправда“ и „вина“ (приноси към философията на правото с предимен оглед на наказателното право“ (1925); „Наказателното право в Съветска Русия (1926); „Новите насоки в наказателноправната наука“ (1927); „Действие на наказателния закон по място, време и лице“ (1928); „Посредствено извършителство и „подчинителство“ (1929); „Престъпление, деяние и причинна връзка“ (1929); „Наказателно право (обща и особена част)“ – общ курс по наказателно право в три части (1930); „За съучастието според българския наказателен закон“ (1933); „Възможни ли са противоправни и задължителни заповеди?“ (1934) и много други.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg