Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г.

Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в "Сорбоната" с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на "Търговския закон на Османската империя", член на "Висшия правосъден съвет" на Османската империя, един от учредителите на "Българската екзархия" и главен управител на Източна Румелия от 1884 г. до Съединението през 1885 г.

Когато човек чете написаното от Гаврил Кръстевич, а и книгите на неговия именит съгражданин Георги Сава Раковски, си задава неволно въпроса: "Откъде тези български учени са имали толкова задълбочени познания върху старогръцка и латинска литература?". Отговорът на този въпрос би следвало да се търси освен в техните изключителни интелектуални способности и във факта, че Котел има особен статут на свободен град по време на турското робство на българите и до големия пожар през 1894 г. в този град се намират ръкописи от дълбока древност и вероятно от "Симеоновата библиотека". Въобще не е случайно, че Котел дава толкова културни дейци на България по време на турското робство.

Усилието да се издаде тази книга на съвременен български език е свързано с желанието да се издуха праха, покрил с времето това съкровище на българската историческа мисъл. Надявам се тази книга да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни."
Николай Иванов Колев

"Глава II. Беломир

1. Начало на историята на хуните, за които освен някои спомени, почти нищо не знаем до 474 година след Христа.
2. Тогава царят на хуните Беломир напада и покорява акацирите, след това аланите, които и до смъртта на Атила си остават верни съюзници и помощници на хуните.
3. Роксоланите не търпят мъченията, на които са подложени от готския крал Ерманрик, и викат Беломир за своето избавление.
4. Измислената от готите басня за причината на хунското нахлуване откъм Танаис.
5. Хуните пресичат Танаис заедно със съюзниците си алани, покоряват някои малки народи, а после провеждат две сражения с гетите, като и двата пъти ги побеждават; от срам и отчаяние старият им крал Ерманирик се удря с нож и се убива.
6. Неговият наследник Видимир се сражава с тях много пъти, но е винаги победен и най-сетне се самоубива; попечителите на малолетния му син Видерик, Алатей и Сафрак, след напразна съпротива се принуждават да оставят земите си с по-голямата част от народа си и се оттеглят при висиготите зад Днепър; Беломир поставя на останалите готи отделен владетел на име Винетарий.
7. Беломир напада неочаквано и висиготите при Днестър и ги побеждава и прогонва между Прут, Дунав и Карпатските планини, които обграждат владенията на Атанарик.
8. Раздори и несъгласия между висиготските князе: едни искат да се съпротивляват на хуните при Карпатите, а други да побягнат отсам Дунава в източноримско.
9. На това мнение е и гетският епископ Улфил - изобретателят на гетската азбука.
10. В следствие на това Атанарик остава с малцина, а повечето от готите идват до Дунава и молят римляните да ги приемат в земите си. За да искат позволение, изпращат няколко от тях заедно с Урфил до римския император Валент.
11. Описание на характера и заниманията на Валент в Антиохия.
12. Известие за пристигането на гетските посланици, Валент ги приема против съвета на сенаторите.
13. Използваните коварства и хитрости, за да се убеди Улфил; предохранителните мерки на Валент за пренасянето на готите отсам Дунава.
14. Как пострадаха готите, преди да минат и след като минаха Дунава.
15. Как пострадаха и след като минаха Дунава от крайното римско развращание и користолюбие.
16. Приобщаването на готите към арианството.
17. Римляните прекарват весиготите през Дунава и ги вкарват в империята; Дунава остава открит и след тях идват и остроготите; крамола при Маркианопол, след като готите въстават и се оттеглят, римляните ги преследват и се сражават с тях, но са победени.
18. Оттам готите се устремяват към Тракия, обсаждат безуспешно Адрианопол и за отмъщения нанасят неизказани пакости и злини по селата.
19. Валент повежда срещу тях източните и западните войски, които въстаналите готи в Мизия побеждават.
20. Тогава римляните се решават да охраняват балканските проходи, но готите повикват на помощ и други варвари отвъд Дунава и ги принуждават да се оттеглят в Тракия, където те ги преследват, пленяват, горят и убиват и част от тях достигат даже до Цариград.