Лили

Лили Братя Мормареви Времетраене: 1:08 мин. Васко да Гама от село Рупча Братя Мормареви Времетраене: 1:03 мин. Войната на таралежите Братя Мормареви Времетраене: 1:08 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Мили бате!... Писма на един дакел Станка Пенчева Времетраене: 1:41 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Запознайте се с една истинска фурия - Лили! Тя никак не е малка - както сама твърди, след пет години ще навърши четиринайсет! Има си любимо куче на име Роки и безкрайни фантазии, в които се впуска винаги когато светът около нея ѝ доскучае. А това се случва честичко, защото Лили умее да се потапя в невероятни приключения, които са далеч по-интересни от уроците в клас. Но сега на Лили ѝ предстои да пътува сама с влака до морето, където я чака нейният обичан баща. И започват истинските приключения, в които момичето ще пощури своите родители, няколко опасни престъпници и един куп полицаи.

А след това ваканцията я изправя пред куп предизвикателства в красивия Созопол - тя трябва да воюва с най-ужасното момче в света и с още по-ужасната му майка, да разкрие тайната на симпатичния чуждопланетянин Локи Три, да разбере кой краде кучета в града и в крайна сметка да направи всичко възможно да събере отново майка си и баща си. Едно е сигурно. С чудатото момиченце Лили приключенията нямат край!

"Братя Мормареви е псевдоним, получен от първите две срички на имената ни - Мор от Мориц и Map от Марко. Мор почина през 1992 година. Как тогава Map написа сам роман от Братя Мормареви? Когато седнах да описвам приключенията на Лили, раз­брах, че Мориц е жив. Както винаги, той се настани на стола до мен. Мислехме заедно, пишехме заедно, смеехме се. Докато работим, ние винаги се смеем много. Разбира се, и спорим. Понякога, когато се опитвах да наложа мнението си, Мориц, както винаги в такива случаи, размахваше заканително пръст, сетне махваше нервно с ръка и казваше пренебрежително: "Прави каквото щеш!". Аз изчаквах да премине раздразнение­то му, а той - ината ми. После лесно стигахме до съгласие и продължавахме работа. Така, като всичко, което бяхме писали преди, написахме и романа Лили, който е и за деца, и за възрастни.Сега работим върху нов роман. Мориц е пак до мен."
Марко Мормарев

"Големите - уж големи, а страшни глупости вършат", мислеше си Лили. Особено ако са ти родители. Като майка ѝ и баща ѝ. Разведоха се. Без да я питат. Дори и Роки страдаше за баща ѝ, когато си прибра багажа и изчезна от къщи. Два дни стоя на вратата да го чака. Ако и Лили се махнеше, Роки щеше да умре от мъка. Или от глад. Когато на кучетата им е мъчно, те загубват апетита си. Лили пък загуби настроението си. Обичаше да играе, не обичаше много да учи, обичаше да се надбягва с Роки в парка, не обичаше да чете книги, обичаше да гледа телевизия, но най обичаше да се смее. След като родителите ѝ се разведоха обаче, тя се промени. Престана да се смее. И започна да си фантазира.
– Лили, в час ли си?
Госпожа Попова, класната, прекъсна мислите ѝ. Върна я отново на Земята. То поне да беше на Земята, а то - на чина.
– Да - отвърна Лили.
– В такъв случай не зяпай през прозореца!
"Че да зяпам през прозореца, ми е много по-забавно, отколкото да зяпам в устата ви, госпожо Попова", помисли си Лили, сложи ръка на чина, подпря челото си в дланта и отново обърна очи към прозореца. Така госпожа Попова нямаше как да види накъде гледат очите ѝ."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525